Чудомир

Еди-как-си

Стар социалист беше Кольо Качулят, организиран, тъй да се каже, и

класосъзнателен до мишниците, и два занаята владееше фарси. Едно време

беше само калайджия и ловец изряден, но като се появиха на пазара

чугуните, алуминият и не знам още какви конкуренции, калайджийството

почна да не храни къща и той стана рибар. Няма ли, значи, работа в

дюкяна, обеси торба на рамо, възпретне крачоли, грабне един комат хляб и

хайде в Тунджа. Хвърга, мята мрежата по бързеите и като види, че няма

нищо, израмчи ризата под някоя върба, изуе панталоните и се цамбурне в

някой вир като видра. Яка душа, хей! Като потъне във водата и се потаи,

по половин час не излиза. Само едни мехурчета подскачат отгоре над

мястото, подскачат и се пукат като пуканки. Стои там, стои, стои и тъкмо

си помислиш, че си е приклещил дебелата глава в някой кореняк и се е

удавил, изскочи с по две риби в ръцете и една в устата. И с ръце, и с

уста лови кротушките, ти казвам, като нищо. Като налови едно-две кила и

посинее от студ като цвекло, та му се разтреперят мартинките, облече се

набърже и в кучешки тръс се връща в града. Обърне му две шишенца ракия

на Дима Кунтерика, иде си в къщи, постеле тавата с шума, насипе рибата и

отива на пазара. Седне на ъгъла до фурната и кротува. Дорде не я

продаде, не приказва много-много, ама свърши ли се и задрънкулят ли му

левчугите из джеба, събира си партакешината и хайде пак на Димовия

дюкян. Че като почне: дай, Димо, капии, Димчо, дай, Димо, капии, Димчо,

докато го избие ситна роса по челото и очите му засвяткат и станат

мънички, като сини мъниста. Тогава чак му се отваря ченето и като почне

Карл Маркса, дъх му не дава да си поеме: приказва, приказва, бистри

политиката, нарежда света и отруденото човечество и най-после извика,

колкото му глас държи:

- Да живее работническата социалдемократическа партия... еди-как си! Да

живее червеното знаме на труда! Ура!

Тоя момент чака и баджанакът му Еньо Юрдекът, който пък минаваше за

анархист. Примъкне се на неговата маса, гаврътне му чашата и рече:

- Ааа!... Баджанак, само червеното ли?

- И черното да живее... еди-как си! Ура!

И почва да го целува по врата. Изведнъж обаче забелязва отвън на

прозореца, опулил очи, как гледа строго старшията Дели Дончо. Качулят

бързо съобразява, преглъща си плюнката и проревава още по-силно:

- И негово величество да живее, еди-как си! Почетният председател на

ловджийското дружество! Ура!

Еньо Юрдекът обаче го изглежда сърдито и той смотолевя:

- Петнайсет години съм член на това дружество, не ме гледай, че съм...

еди-как си. И той да живее! Наздраве!

Вечерта късно веднъж, като затворил Кунтерикът кръчмата и ги изпъдил,

Качулят прегърнал баджанака си и трогнат му рекъл:

- Баджанак бе, да идем у дома! Една фитка имам сготвена, ама... еди-как

си! Ламбевото куче я давило през деня и взела да мре, та Петра я

заклала. Да идем да я изядем... И винце има! Хайде!