Е, ами кога ще живеем?

(съчинение-разсъждение)

Трети Март е голям ден за всеки българин. Той отбелязва още една изминала година от Освобождението ни. Духовното развитие на народа през годините е прогресивно и променя начина на мислене на българина. Макар днес готов и отворен към новостите и желаещ цивилизация каквато има Америка например, преди той е гледал с лошо око на новостите идващи от големите и развити държави.

В пътеписа на Алеко Константинов До Чикаго и назад се описва пътуването на Щастливеца, живял по времето на освобождението ни. Чрез наблюденията, които прави, той ни разкрива положителното и отрицателното влияние, което оказва цивилизацията на една държава и един народ.

Повод за възхищение към човешкото дело може да бъде всяко нещо, което прави живота му по-добър. Първите впечатления на Алеко са от Ню Йорк-Америка. Той вижда човешкият гений и перфектност в Джерсей грамадните фабрични постройки, в Broadway- с най-красивата улица Ringstrasse, красивите постройки подсказващи за високия стандарт в бита и равноправието в американското общество.

Щастливецът Алеко искрено се възхищава на шеметната динамика и на поразителните мащаби съпътстващи Америка. Движението около Джерсей е така желано от него за скоро получилата свободата си българска държава- виждаш едно трескаво, бясно вавилонско движение.

А щом вижда Broadway авторът остава в плен на красотата и° Най-красивата улица, която съм видял в Европа, тя е несъмнено Ringstrasse във Виена , Ringstrasse е една изящна, от мрамор изваяна хубавица. Broadway е една мила, с шаровете си дъгата облечена, вечно танцуваща балерина.

Всички тези красоти са една мечта за възхитеното сърце на Алеко.

Ала всеки прогрес си има и своите тъмни страни. Те показват заплатената цена за нещо вавилонско. Именно това буди тревогата на хуманиста за човешката участ в технически напредналото общество.

Пред своите творения човекът изглежда малък. Той се обезличава, и поставен редом с творението си, се губи делото му, и усилията му остават някак невъзнаградени. микроскопични двуноги , стрелят , стремежът към успеха ограничава човека. Всичко това се доказва и от срещата на Алеко с митническия чиновник, който не знае коя е България- -хич България да не знае къде е!

Сред толкова машини и грамади, погълнати от своите постижения хората се отчуждават. Това, за което живеят стават колосалните произведения на човешкия гений. Топлотата и обичта се губят, и на тяхно място остава студенината и безразличието. неми хладни посетители , изкуствени, человекоподобни машини , У-у! Студено!.

Затрупани от толкова машинарии самите хора се превръщат в машини, програмирани да правят долари и да работят непрестанно. лутнали припнали, е, ами кога ще живеем?.

Неприемливи за хуманиста Алеко, са контрастите в Новия свят- съседството на музеите, и зданието на Круп. построено за срам и позор на човечеството и цивилизацията зданието на Крупа, в което като че за подигравка на прогреса на изложени грозно оръдия, предназначени да требят човечеството и да предизвикват милиони клетви и потоци сълзи.

След толкова душевно опустошение, от рухналите надежди за съвършено държавно устройство. Алеко разбира, че в една макар и цивилизована страна, властва най-простото и унизително нещо- парите. парица е царица, със злато можеш купи ти, ох, хич не ми сгряваше сърцето.