Държавно финансиране на потреблението. Държавни решения и обществен избор.

Съществуват няколко аспекта на определението на стоките за широко потребление: 1.независимо, че всеки потребява едно и също кол-во от сноката не е задължително това потребление да бъде еднакво оценявано от всички. 2.Класифицирането на дадено нещо като стока за широко потребление да бъде еднакво абсолютно. 3.характер-ките на стоките за широко потребление често са свързани с тезата за изключителност. 4.3Съществува възможност няколко неща които обикн-но не се приемат за стоки да имат хар-ки на стоки за широко потребление. 5.Частните стоки не е необходимо да се осигуряват единствено от частния сектор. 6.Държавното снабдяване със стоки не означава че те задължително са произв-ни в държавния сектор. характерното при съпоставка на държавното с частното осигуряване на стоки е че: 1.В някой случаи услугите които се правят с държавно осигурени стоки могат да бъдат получени и по частен път. 2.Съчетаването м/у държавни и частни ресурси за осигуряване се е променило много във времето. 3.Обисн-но националните дебати относно приват-та разглеждат въпроса дали обществото ще се замогне повече, ако >част от стоките и услугите които сега се осигуряват държавно се доставят от частния сектор. определено може да се каже, че мениджърите в държавния сектор са < ефективни от противниците си в частния сектор, тъй като не трябва да трупат п-би. Национ-та отбрана е типична държавна стока поради това, че нейното потребление е силно неконкурентно. Тя е сериозен ангажимент на всяко правителство. Договорите за закупаване определят спецификациите на стоките както и цените им. Договорите могат да бъдат: 1.сфиксирана цена; 2.с плаваща цена; 3.стимулиращ договор

По п-п при демокрацията избирателите получават правителството което искат. При единодушно гласуване определянето на количеството държавни стоки се извършва по н-н подобен на пазарния процес. Когато процедурата Линдъл се разглежда в практически аспект съществуват 2осн. проблема: 1.Приема се че хората гласуват искрено; 2.Необходимо е доста време за да се открие комплекта данъчни дялове с които всеки да е съгласен. В теорията за обществения избор водещо значение има хипотезата за съвършенство на с-мите за гласуване и намаляване бюрокрацията в държавното управление. Манипулирането на дневния ред всъщност е п-с на организиране реда на гласоподаването по н-н който да осигури благоприятен р-тат. Не е за пренебрагване т-нар. междинна гласоподавателна теорема. Междинния гласопод-л се определя като гласоп-л чиито предпочитания са по реда на съвкупността от предпочитания на всички гласоподаватели. Когато всички предпочитания са едновърхови р-тът от мажоритарното гласуване е стабилен. Въпреки своите несъвършенства теоремата на междинния гласоподавател осигурява полезен обхват за емпирични изследвания на търсенето на държавни стоки. При изпълняването на процедурата възнисват някой проблеми: 1.стандартните изт-ци на данни не разкриват самоличността на гласоподавателя с междинни предпочитания за държавната стока; 2.цената на държ-та стока трябва да се измери. Системите на взаимните услуги позволяват на хората да търгуват гласове и така да изразяват своята съпречастност към различните обекти. Характерното тук е че: 1.таргуването е дискусионно; 2.предимства на взаимните услуги; 3.противниците на взаимните услуги сматат, че р-татът от тях може да е положителен, което удовлетворява обществените интереси и неможе да притегли общите загуби.

Ероу въвежда понятието етично приемлив метод. Според него в едно демократично общество провило за колективно вземане на решения трябва да удовлетворава следните критерии: 1.вземане на решения независимо от конфигурацията на предпочитанията и решенията; 2.възможност за класифициране на всеки възможен р-тат; 3.съответствие на индивидуалните предпочитания; 4.класификацията на обществото за училището и киното зависи само от индивидуалната класификация за тях; 5.диктатурата е изключена. Заключението от анализа на Ероу е че всъщност е невъзможно да се открие власт удовлетворяваща всички тези критерии - Теорема за невъзможността на Ероу.

За да се разберат реалностите на обществения избор трябва да се изследват целите и поведението на управляващите. оновните направления и величината на държ-те разходи се определят от решенията на политическите институции. по п-п обаче процесът на вземане на политически решения е много сложен. Тук този п-с се изследва ч/з прости ик-ки модели за поведението на някой от ключовите личности, участващи в него. Обикновено това са моделите, предполагащи че хората в правителството се стремят максимално да увеличат собствените си интереси. За това предположение са важни 2 неща: 1.не е задължително егоизмът да води до ефектни р-тати; 2.предположението за максимално увеличение в повечето случаи осигурява добро начало за изследване.

Държавните служители също са част от с-мата на обществените решения. Със своето действие или бездействие те може да помогнат или осуетят дадено намерение на правителството. Когато пречат за вземане на решението те се смятат за бюрократи. В същото време трябва да се има впредвид че едно модерно правителство не може да функционира без бюрокрация. Бюрократите осигуряват ценен опит при подготвянето и изпълн-то на програми. Те са стимулирани да разширяват усилията си за пр-вената д-ст, за да помишат възприемчивостта на финансиращата институция за ползите от пр-вото на управлението. Правителствените бюрокрации са склонни да произвеждат продукция която много трудно се измерва т.е. не се произвежда в частния сектор. затова е трудно да се приеме или отхвърли широко разпространеното подозрение, че основната цел на бюрократите е личното облагодетелствяване. Трудът им е високо платен.