Начало на реферати

Държавно-административно устройство на България


ДЪРЖАВНО-АДМИНИСТРАТИВНО УСТРОЙСТВО НА БЪЛГАРИЯ

Ранносредновековното българско ханство-царство:

От края на VIIв до началото на IXв. Българската държава била изградена като конфедерация от отделни племена, които запазвали самостоятелност в уредбата си, но били поставени под върховенството на прабългарски хан. Цялата първа половина на IXв.се характеризира с последователното провеждане на политиката на държавна централизация, премахване на племенната обособеност и налагането на прабългарската организация на военноадминистративно управление върху цялата територия. В резултат на това се достигнало до изграждането на единна система на държавно управление, в която господстващ бил административнотериториалният, а не племенният принцип. Начело на българската държава стоял владетел, който през езическия период бил титулуван кан ювиги (велик хан), след покръстването велик княз, а от 913г. насетне цар и самодържец на българите. Владетелската власт била наследствена и се предавала по принципа на майората. Обикновено престолонаследник бил първородният син на владетеля, който носел титлата кана-иртхитуин, а вторият му син боила-таркан. Властта на владетеля имала божествен произход и била неограничена. В неговите ръце била съсредоточена върховната военна, законодателна и съдебна власт. През езическия период великият хан бил същевременно и велик жрец на прабългарите. Инсигниите на царската власт били същите каквито и на византийският император: корона, трон, скиптър с кръст, кълбо с кръст, пурпурна мантия, обсипана с бисери, златен меч и червени ботуши. Една от първоначалните резиденции на българския хан Плиска, постепенно се наложила като столичен град. Успоредно с нея владетелят имал свои дворци и крепости резиденции в различни краища на държавата. Още в началото на IXв.българските ханове се стремели да покажат пълна равностойност на византийските василевси.

Болярство, войска, законодателство

Властта на владетеля била ограничавана и отчасти споделяна и от представителите на висшата светска аристокрация болярите. Първо място сред тях заемал кавханът. Първоначално той изпълнявал функцията на съвладетел, но в последствие се превърнал в пръв сътрудник на владетеля, който предвождал армията в негово отсъствие, водел преговорите с чужди държави от негово име и вземал активно участие във вътрешното управление на страната. Втората важна фигура бил ичиргу-боилът, в чиито ръце се намирало управлението на столицата. В административнотериториално отношение през първата половина на IXв. Българската територия била разделяна на вътрешна област и намиращи се в периферията и погранични тарканства, чийто брой тогава бил 10. Те били управлявани от наместници на владетеля, които разполагали с пълна и неограничена власт над местното население и носели различни титли. През VII-IXв. във войската ясно били разграничени две групи владетелската дружина и въоръжените отряди, излъчвани от отделните племена и родове. По-късно се заформила значителна по брой войска. Дисциплината във войската била много строга.

Уредба на Второто българско царство. Владетелска институция, др органи на управлението

През VII-IXв държавноадминистративната уредба на Българското царство се развивала по византийски образец както при налагане на терминологията,на титлите и длъжностите, така и при определяне на техните функции. Твърдо наложено било схващането, че владетеля е Божи поставеник на земята. Знаците на владетелското достойнство били: трон, корона, скиптър, кълбо с кръст, багреница и червени ботуши. Членовете на царското семейство имали правото и задължението да носят някои регалии. Регалиите били носени при тържества и церемонии в двореца. Властта на царя била неограничена и се разпростирала във всички сфери. Царската власт частично била ограничавана от болярския синклит, от събори на болярството и духовенството. Между върховната светска власт и върховната духовна власт съществувало взаимодействие в духа на цезаропапизма. В състава на болярския съвет влизали великите боляри и патриархът. Посредством него болярството и висшето духовенство имали възможност да участват активно в управлението на царството. Най-високите титли след царската били тези на севастократорите и деспотите. Титлата деспот изместила през XIVв. по значение севастократорската. Най-важна роля в управлението играели органите на дворцовото управление. Представителите на дворцовото управление били излъчвани из средата на столичното и провинциалното болярство. Най-главния от тях бил великият логотет, пръв служител и помощник на царя в управлението. Непосредственото командване на платената царска армия било поверено на протостратора. Финансовите дела на царския двор и на цялата държава били съсредоточени в ръцете на протовестиария, който надзиравал и хазната. За цялостния ред на двореца се грижел великият примкюр. Възобновеното Българско царство се деляло на големи военноадминистративни области, наричани хори: Белградска, Браничевска, Търновска, Карвунска (Добруджа), Крънска, Боруйска, Скопска, Деволска, Прилепска, Одринска. Във всяка от тях имало главен град. Нейното управление се намирало в ръцете на областен управител, пряко назначаван от царя, който носел различни титли. В негови ръце била съсредоточена голяма военноадминистративна и съдебна власт. Отделните градове и крепости били управлявани от т.нар. кастрофилакт. Данъчният апарат имал задачата да описва имотите, инвентара, стоките на търговците, изделията на занаятчиите, добитъка и добивите на селяните и въз основа на тези описи, наричани практици, да го облага с данъци, мита, такси и глоби. Със събирането на основния натурален данък - десятък се занмавали десеткарите. От втората половина на XIIIв. Бил въведен специален паричен данък, изплащан в перпери (златни монети) и неговите събирачи се наричали перпираки.

Държавно-административно устройство на България facebook image
Публикувано от: Паскал Господинов

Раднево 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.