Държавните р-ди - факторно въздействие

Външен фактор е неуспехът или невъзможността да се определят собственически права. За външните фактори е характерно: 1.действието им може да бъде предизвикано от потребителите и от произв-те; 2.влиянието им може да бъде положително и отр-но; 3.държавните стоки могат да се разглеждат като особен вид външен фактор. Ефективното пр-во предполага активност при която не се застрашава живота на индивидите и не се пречи на ик-ките агенти да правят бизнес. Неефективността на пр-вото дължаща се на замърсяването зависи както от потреблението на суровините и м-лите така и от качеството на готовата продукция. Това намира отражение в обществената цена на неговото пр-во. Справедливо решение в тази област изразява англ.икономист Пигу, ч/з въвеждането и определянето на д-к в/у замърсителя с който се облага всяка единица от пр-вото на замърсителя в р-ри които са равни на определената вреда. Практическото ползване на д-к замърсяване може да срещне някой трудности като: 1.при изчисл-не функцията на пределната вреда се оказва много трудно определянето на реалния д-чен р-р; 2.данъчният подход като цяло предполага че се знае кой замърсява и в какви количества; 3.анализът на данъчното облагане по повод на замърсяването на околната среда е полезен т.като подобно облагане е приложимо и при намаляването на влиянието и на др.видове външни фактори. При положение, че броят на фирмите замърсители е известен ефективното р-ще на пр-во може да бъде постигнато като се плаща на замърсителя да не замърсява. При съвременните условия оптималното пр-во може да се постигне ч/з продажба на позволителни за замърсяване. Във връзка с това правителството обявява че ще продава позволителни за изхвърляне в реката на колич-то отпадъци, свързано с дадено пр-во. Фирмите предлагат цени за правото да притежават тези разрешителни за замърсяване и те стават собственост на предложилите най-висока цена. Възможно е определен външен фактор да е породен от липсата на права на собственост. Тогава вероятно най-порядъчният н-н да се реши проблемът е въпросният ресурс да се отнесе към частни лица. Използва се теоремата на Коуз означаваща че веднъж след като са установени правата на собственост не е необходима никаква правителствена намеса за разрешаването на външните фактори. Има обаче поне 2причини поради които обществото не винаги може да разчита на теоремата: 1.тя изисква разходите по споразумението да не възпрепятстват страните по техния път към намиране на ефективното решение; 2.допуска че собствениците на ресурса могат да посочат изт-ка на щетите за тяхната собственост и законно да предотвратят тези щети. Регулирането на действието на външните ф-ри също може да даде желаните р-тати. Що се отнася до замърсяването би могло под регулиране на всеки замърсител да се разбира дадено кол-во с което се намалява замърсяването след което следват законни санкции. Нормално е когато се прави анализ на външните ф-ри вниманието да се насочва към тяхната ефективност. Ефект-та на р-дите за опазване на околната среда трудно може да се приеме от всички обществени групи. Следователно аспектите на разпределянето при понижаване на замър-то изисква определена яснота за схемите на търсените стоки, произвеждани от замърсяващите фирми. Оценката на външните ф-ри трябва да бъде комплексна и да включва отрицателните и полож-те външне ф-ри. Изследванията в това отношение показват че ефектите на свръхизлишъка могат да бъдат положителни. Формалният анализ на полож-те външни ф-ри е подобен на този по повод отрицателните такива. Необходимо е да се има предвид че са малко индивидите които никога не са чували термина полож-ен външен фактор. Въпреки това те имат добра интуиция за концепцията му и за участието му в политиката. Те разбират че ако могат да убедят правителството, че д-стите им създават изгодни свръхизлишъци ще могат да бъдат в хазната за субсидия. Молби за такива субсидии трябва да се разглеждат предпазливо, поради товя, че: 1 по 1 или друг начин, субсидията трябва да произтича от ресурси, извлечени от данъкоплатците; 2.Когато е установено наличието на полезен външен фактор, трябва да се определи неговата точна природа. Влиянието на външните фактори и съобразяването на разходите с тях е важна част на анализа особенно, когато в основата на разсъжденията се постави замърсяването на околната среда.

Разпределението може да се класифицира като съвкупност от подходи в процеса на която се формират бюджетите на икономическите агенти. Неефктивното разпределени на дохода е обективен факт, който трудно може да се успори. Съществуват няколко различни възгледа относно това дали правителството трябва да преразпределя дохода е обективен факт, който трудно може да се оспори. Съществуват няколко различни възгледа относно това дали правителството трябва да преразпределя д-да и какви да бъдат измеренията на това преразпределение. Едно от съществените док-ства за просперитета на обществото е растежът на богатството на неговите членове. Колкото по голям е броя на заможните граждани толкова повече обществото отговаря на изискванията на теорията за благосъстоянието.

Преразпределението на д-да има различни измерения и различно въздействие. В това отношение разсъжденията за функциите на натрупващото благосъстояние и за ф-цията максимини предполагат, че преразпределението е причина за забогатяванто на едни и обедняването на др.хора. Обикновено преразпр-то никога не е било инстр-нт позволяващ на всички хора да са поне толкова богати колкото е при статутквото.

Преразпр-то на д-дите осъществявано ч/з държавните р-ди оказва различно въздействие в/у ик-ските агенти. Според Федър в едно добро общество съотношението м/у дохода на най-богатият човек и дохода на най-бедният трябва да е най-много 4/1. Не са разбира се малко и вижданията, че разпределението на доходите трябва да бъде равномерно.х Внимание заслужава обстоятелството, че: !) разсъжденията , които се правят приемат, че доходите на индивидите са обща собственост, която може да бъде преразпределена според правилата на обществото. 2)утилитарните принципи, мотивиращи промените в разпределението на дохода не може да се възприемат безрезервно. 3)съществуват алтернативни аргументи с/у предприемането на преразпределителни политики от правителството. 4) съществуват няколко труда свързани с движението на дохода.

Изследването на влиянието на разходната политика на правителството в/у разпределението на дохода се позовава на тезите, че по принцип дохода може да бъде измерен. Вдействителност доходът на един индивид през даден период се определя от сбора на сумата, която той потребява през този период и сумата, която той спестява. На практика обаче е трудно да се измерят началните доходи на хората поради това, че: 1)някои форми на дохода трудно се поддават на оценянане; 2)в съответствие с природата на дохода измерването има смисъл само ако се прави за някакъв период. Не е трудно да се констатра, че разграничаването м/у различните периоди е много съществено за оценката на дохода, която е абсолютно необходима за реален анализ на р-дите.

Натуралните плащания са познати във всички страни. Те се осъществяват по иниацетива на дадено министерство.Във връзка с това може да се предлагат излишъци отмесо, сирене, мляко и др. на бедните. Това количество може да бъде значително. Всъщност програмата за излишната храна е само един пример за програма за трансфер в натура. Освен хората с по-нисък доход, тези със среден и висок доход са също облагодетелствани от трансферите в натура. Тези трансфери са политически привлекателни, защото помагат не само на облагодетелствения, но и на произвеждащите предпочетената стока.