Държавната служба в България предизвикателство или обреченост

Държавната служба в съвременните страни е сектор, чрез които се провежда държавната политика, осъществяват се стратегиите и ръководството на отделните обществени и държавни сектори, провежда се социалната политика на държавата, опазва се мира и сигурността на гражданите, набират се парични средства и пр. С други думи, чрез държавната служба, съвременната държава изпълнява своите договорености, свързани с т нар. обществен договор. В този смисъл, може да се каже, че докато съществува държавата, ще съществува и държавната служба. Ето защо, в настоящата разработка ще се акцентира не върху обречеността на службата, а върху някои предизвикателства, стоящи пред нея.

За държавния служител са характерни следните общи черти:

- наличие на постоянна щатна длъжност на лицето в апарата на държавната администрация, за която той/ тя получава заплата от държавния бюджет;

- реализиране на публични властнически правомощия от лицето, чрез които се постигат държавни цели, извършват се материално - технически дейности и се издават юридически актове от името на държавни органи;

- наличие на субординационна зависимост между лицето и съответни държавни органи по неговото назначение.

Наред с това обаче, държавния служител следва да:

-притежава съответната компетентност;

-да има познания и да ги прилага на практика свързани с етиката, морала и честността;

-да има призвание за осъществяване на обществен - заплатен труд.

В посочените по горе критерии се крие предизвикателството пред държавните служители. На първо място, тези предизвикателства са свързани с уменията и знанията / компетентността/ на служителите. Тази компетентност се гарантира още с назначаването на служителите, при което се прилагат следните принципи: