Забравена парола?
Начало на реферати

ДЪЛГЪТ СРЕЩУ ЕГОИЗМА СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ ВЪРХУ ТРЕТИ ЕПИЗОД


ИВАН ВАЗОВ - „ЕДНА БЪЛГАРКА

ДЪЛГЪТ СРЕЩУ ЕГОИЗМА

СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ ВЪРХУ ТРЕТИ ЕПИЗОД

Доброта, сърдечност, състрадателност, отзивчивост - това са добродетели, неподвластни на времето, създаващи пред­става за християнски морал и устойчивост на човешкото общество. Малцина ги притежават, но такива хора винаги будят възхищение и са пример за подражание.

Баба Илийца въплъщава Базовата худо­жествена представа за доброта и ненатрапващо се родолюбие. Тази жена от на­рода преодолява всички препятствия по пътя в името на едно обещание - свят дълг, който я характеризира като българка и патриотка. Смелото поведение на старата челопеченка контрастира на его­изма и лицемерието на калугера Евтимий.

Мрачната природна картина в трети епи­зод на разказа е в унисон с душевните пре­живявания на баба Илийца. В това смут­но време на предизвикателства и бунтове, когато на поробения български народ е необходима подкрепа в предстоящите битки срещу османците, Божият храм спи „глух и пустинен”. Страхливите обитатели на манастира - калугерът Евтимий и рата­ят Иван, напълно разкриват своята егоис­тична природа чрез накъсания диалог. По­ведението на търсещата помощ жена буди съмнение у двамата „божи” служители. Възприемат го като измамно. Себичност­та кара Божия служител да се оправдава пред въображаеми обвинители, забравил чий наместник е той: „...Нищо тука няма, нищо тук не оставям да припари...” Пре­живеният страх поражда грубата реакция, изразена словесно чрез ругатнята: „Да те вземат рогатите! Какво правиш тука, Илийце?” Думите му разкриват липса на доброжелателност и неотзивчивост - гняв и възмущение се изсипват върху нещаст­ната жена.

Отсъствието на игумена Вазов използва за създаване на въображаем контраст между неговото - предполага се свято - поведение и оцеляващата, граничеща със страхливостта, позиция на калугера Евтимий и ратая Иван. Отсъстващият игу­мен е старец „милостив и добър бълга­рин”, а отец Евтимий е коравосърдечен егоист и жесток човек. До безразличното му сърце не стига болката на старата челопеченка от възможната смърт на бол­ното внуче и тай с нежелание прочита молитвата за здраве на детето. Сетивата му са лишени от всякаква състрадател­ност и съпричастност пред чуждото страдание. Не се свени да приеме парите, скъ­тани с усилия и лишения от старата жена.

Християнската вяра в доброто и пое­тото обещание пред бунтовника са предпоставка за упоритостта и волята на съст­радателната българка пред видимо неотзивчивия „духовник”. Тя преодолява уни­жението и се стреми да пробуди родолюбивото чувство в душата на отец Евтимий: „Има нещо да ти обадя... Нали сме христиени..." Със същите слова же­ната успокоява в гората четника, като се стреми да му вдъхне увереност: „Ние сме христиени...”, защото в съзнанието на бъл­гарката християнството е условие за доброта и отзивчивост. Християнската вяра­та крепи духа на българина във вековечната борба срещу поробителите. С нея те отстояват изконното си право на сво­бода в условията на робство.

Калугерът Евтимий е готов да се отрече като Юда от вярата си: „...какви христиени?” Забравил вяра и родова принад­лежност, той се е превърнал в слуга на турците, заради егоистичната си надеж­да да оцелее. Да оцелее като роб! Страх и гняв изпълват сърцето му при мисълта за родолюбивата мисия на българката. Поведението й, окачествено като проя­ва на лудост, всъщност е най-достойната характеристика за необичайната постъп­ка на челопеченката. Присъствието на „лу­дата” означава заплаха за сигурността на монаха, който прикрива страха си зад привидната грижа за светата обител. Ду­мите на баба Илийца: „Ами аз няма да нощувам тука”, са отговор - противопоставяне на лицемерието, страха и низостта на калугера.

ДЪЛГЪТ СРЕЩУ ЕГОИЗМА СЪЧИНЕНИЕ РАЗСЪЖДЕНИЕ ВЪРХУ ТРЕТИ ЕПИЗОД facebook image
Публикувано от: Гинка Павлова

За приятелството 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.