Дългът срещу егоизма

В творчеството на Иван Вазов представата за българското се свързва с дълга към родината. В повестта Една българка авторът представя образа на обикновена жена с черти от националният ни характер.

Създадени са два типа човешко поведение, две съвсем различни личности, които се противопоставят в трета част на творбата на Вазов. Дългът е контрастно сблъскан с егоизма на духовника. Чрез техният изпълнен с напрежение диалог и постъпките на баба Илийца, авторът успява да изобличи калугера.

Трети епизод започва с природна картина, която представя драматизма на епохата.

Чрез своето художествено описание авторът внушава тревожни предчувствия и по този начин успява да изгради образа на храма, да ни внуши картината на робската нощ. Всичко това поглъща надеждата на баба Илийца, която сама тръгва в късният час, когато навън може да срещне само бунтовници и турци. В този момент единствено образът на задрямалите орли символизира не само робският сън, но и надеждата за пробуждане, а силният и борческият дух на баба Илийца е показан чрез хлопането, тропането, което преминава в блъскане по манастирската порта. Така тя успява да внесе страх и смут в калугерина Евтимий. Този негов страх е ярко доказателство за егоизмът му. Той е олицетворение на лъжехристиянина, който с поведението си позори монашеският сан.

В този епизод ставаме свидетели на напрегнатият диалог между отец Евтимий и баба Илийца, който е израз на техният вътрешен свят. Християнката говори за Бога, нейната вяра изпълва с духовност манастира: Ти няма нищо да направиш, но Господ може всичко. А лъжехристиянина ругае и призовава Дявола: Да те вземат рогатите! Той произнася името на Бога само тогава, когато се отнася за физическото му съхранение. Неговата немарливост и неспазване на светите норми са