Дългът към рода и дългът към сърцето

(Есе)

(Дервишово семе,Николай Хайтов)

Би било много опростено, ако се съгласим с твърдението ,че Дервишово семе е красива и жестока приказка за любовта.

Красива заради човешката свенливост,която заедно с нежността балансира човешкия род в битката му срещу озлоблението и примирението със злото

Жестока,защото в тази красива приказка всички герои са..жертви.

Като че ли животът вътре,в черупката на родаправи човека да се чувства чужд на самия себе си..,безсилен да променя съдбата си..

Но Дервишово семе е разказ не само за суровия патриархален свят,но и за уникалната човешка личност.За човека,изпълзял от черупката на рода дете и превърнал се в мъж.Мъж,готов да разсича възела на отмъщението и омразата с любов.

Суров е родът към слабите и тези ,които не спазват законите му,не оцеляват.Именно затова на непорасналото момче трябва да бъде докарана невеста.

Докарана.Като вещ.Като женско животно за разплод.Без любов.Защото Любовта няма отношение към законите на рода.:Мислех ,че ми е докарал стар бубайко некое женище.

Любовта в суровия родопски свят не помага.Неочаквано,но много приятно,нейното присъствие в началото,е единственото място,в което измръзналата човешка душа да се сгуши на завет

Далече от изискванията за брачна чест,от задълженията към рода за кръв.Защото любовта и насилието са несъвместими.Да се влюби е неестествено и ненужно, според родовите ценности.

Суровият родов морал изисква от Рамаданчо да бъде пазител,приемник,защитник на родовите ценности.Място за любов нямаи точно затова тя се появява.

Докато се развивахме със Силвина и повивахме,докато сме се смели и играли.

Така, както грубо нахлува изискването на родовия морал за невеста,така и грубо му е отнета.От същия родов морал.Продаването на Силвина от братята й формално не е престъпление.Истински брачни отношения според

рода няма Има само жертви

Жертва е дядото-поругана е семейната чест;жертва е Рамаданчо-безсилен до този момент да определи съдбата си;жертва е Силвина ,продадена като вещ.Жертва е и съпругата му,неназована от Рамаданчо,сякаш защото единствената жена в живота му е Силвина..Драмата на тази жена (също разкъсвана между липсата на любов и родовата повеля) е не по-малка..

Суровият закон на рода крещи и вика за отмъщение.Защото родът поощрява силните..и любовта е пречкаСтранното е ,че точно от тази пречка,тухличка по тухличка,любовта на Рамаданчо(която крещи за отмъщение,към връщане на любимата)точно тази любов изгражда мъжкия му характер.Такъв,какъвто го иска точно родовият свят..Отмъстител.Пазител.Завоевател.

Търпеливо, с унищожителна сила душата на момчето от детска се превръща в душа на мъж.Готов да пали,да граби,души,да довърши враговете си.

Рамаданчо вече има всичко ,от което се нуждаят мъжете от ония диви времена-душманин,дете и жена