Дългосрочни кредити

Дългосрочните кредити са разрешавани още през Средните векове, с възникването на първите търговски къщи. Дългосрочните кредити в началото са ползвали държавите, а за залог са служили постъпленията от данъци. Постепенно такива кредити започват да се разрешават и на частни лица. През ХVIII век се създават специализирани институции за разрешаването само на дъргосрочни кредити с обезпечение издадени граници. През XVIII век и до средата на XIX век банките на европейските страни се придържат към разбирането, че ликвидността на банките е добра само ако разрешаваните кредити са краткосрочни. Вследствие на това разбиране, ролята на дългосрочното кредитиране в операциите на търговските банки е незначителна. През втората половина на XIX век възникват частните ипотечни банки, които се специализират в разрешаването на дългосрочни кредити с обезпечение ипотека ( недвижимо имущество).

На съвременния етап дългосрочни заеми се разрешават освен от ипотечни банки, също и от търговските банки, спестовните каси и др. От средата на XX век в развитите страни депозите в банковите институции се увеличават значително ( в т.ч. дългосрочните депозити), което е предпоставка за активизиране на дългосрочното кредитиране. Актуалността на дългосрочното кредитиране в днешно време е свързана с пазарните механизми за управление на икономиката и активизиране на дейностите, ориентиране към разширяване и усъвършенстването на производството и подобряването на социалното инфраструктура.

Обекти на дългосрочното банково кредитиране са инвестиционните разходи на фирми, организации и граждани за строителство, за реконструкция и техническо превъоражаване на обекти с производствено и социално предназначение, за покупката на техника, оборудване, сгради и съоръжения, а също и за създаването на съвместни фирми, за научно-техническа продукция, за интелектуални ценности и други обекти на собственост.

Същностната характеристика на дългосрочните кредити се определя от срока на разрешения заем и от целта, за която е разрешен. Предоставянето на дългосрочни кредити се планира предварително от 12 до 18 месеца, предвид на по-големия риск при тези кредити, който е свързан преди всичко с поддържането на оптималната ликвидност на банките. Банките прецизно трябва да анализират възможността за предоставяне на искания размер заемни средства, срокът за който ще бъдат ползвани, срокът и начинът на погасяване и гратисните срокове, които могат да бъдат договорени.

В банковата практика на редица страни се предоставят различни дългосрочни кредити като:

• дългосрочни банкови инвестиционни кредити за строителство на промишлени, административни и други сгради, срещу обезпечение ипотека ( земя, сгради, жилищни домове, вили и други постройки с потребителско значение);

• кредити за развитие на селското стопанство ( обикновено с ипотека на поземлена собственост или други недвижимости);

• кредити за финансиране на жилищно строителство ( с обезпечение ипотека);

• кредити за общините, свързани със строителството на болници, училища, електроснабдяване и други битови и обществени нужди;

• заеми за дългосрочни експортни дейности;

• заеми за проектно финансиране;

• консорционални кредити и други.

Ипотечен кредит

Кредитът, който търговските банки и другите кредитни институции отпускат на клиентите си срещу обезпечение от недвижимо имущество, се нарича ипотечен кредит. Обикновено