Двуфакторният модел на Ф. Херцбърг : предимства, недостатъци, възможности

През 1959 Фредерик Херцбърг предлага едно ново съдържателно обяснение на мотивацията, като определя теорията си като двуфакторна. Той базира своите идеи върху изучаването и анализирането на задоволяването на потребностите и върху фиксирания мотивационен ефект от това задоволство върху група от 200 инженери и счетоводители.

За провеждането на изследването, Херцбърг и неговите сътрудници, изискваха от избраната група, от счетоводители и инженери, да си припомнят кога са се чувствали особено добра на своето място и кога особено зле. След което всеки един от изследваните служители е помолен да опише подробно условията (в рамките на възстановените впечатления), довели го до дадените конкретни чувства. Получените резултати показват, че служителите обикновено назовават различни видове условия като причини за всяко от тези чувства. Например ако признанието може да доведе до получаването на добри чувства, то липсата на признание рядко се посочва като причина за създаване на лоши чувства. Въз основа на тези проведени изследвания и съпътстващия ги анализ Херцбърг прави две основни обобщения:

Някои от условията, свързани с изпълняването на преките служебни задължения, когато отсъстват или не са в достатъчна стене проявени въздействат предимно по линия на пораждането на недоволство в служителите. От друга страна, обаче наличието на тези условия не създава автоматично силна мотивация. Херцбърг нарича тези условия с термина поддържащи фактори,