Двубоят между Ахил и Хектор двете страни на елинското бъдеще

план за съчинение

. Увод Събитията от далечните отминали времена, описани в Омировата поема Илиада, са представени предимно идеализирано, за да служат за пример на следващите поколения. Героичното начало е определящо в поемата. Неговите измерения безспорно са най-явни в поведението на безстрашните воини, които се изправят един срещу друг в битката между двете враждуващи страни, за да защитят своята войнска чест и достойнство.

. Теза Ахил и Хектор са епически герои с трагична съдба. те са ярки примери за това, какво Омир нарича висок герой. И двамата са военноплеменни вождове. Поведението им е героичен идеал за подражание. Ахил и Хектор притежават огромна физическа сила, която прераства в духовна красота, защото и за двамата над всичко стои достойнството и воинската им чест, заради които са готови на върховна саможертва. Тя е неприсъща за обикновените хора. В края на Илиада и двамата герои загиват, преминават в царството на бог Хадес.

. Доказателствена част

М1 Образът на Ахил

Разсъждения за:

Доказателство:

Ахил е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Суровият и непоколебим воин е силно привързан към своята пленница Бризеида. Страда, облян в сълзи, на брега на морето. Тези състояния са плод на неговата чувствителност, която разкрива една по-различна страна от същността на характера му. Ахил е очертан с качествата си на воин най-пълноценно в XX песен, в двубоя му с Хектор. Още с появата си ахеецът всява ужас у своя противник. Героят е изпълнен изцяло от чувство за мъст и гневът му сякаш се излъчва от цялото му същество. Физическият му портрет впечатлява със страховито могъщество;

богоравен, богоподобен, планински ястреб, кучето на Ориона В сълзи отиде Ахил надалеч от другари и седна сам на брега белопенест, загледан в морето безкрайно, две ръце вдигна и майка си почна да моли горещо подобно на блясък от разгорели огньове или от изгряващо слънце, истински бог Ениалий, опасен във бой шлемовеец, страшния прът пелионски размахал над своето дясно рамо, Както планински сокол-хищник, най-бързолетната птица, мигом се спуска след гълъб, треперещ безспир от боязън, който се стрелва встрани, но соколът със писък пронизен жертвата вече настига с ламтеж да я сграбчи със нокти; тъй и Ахил устремено летеше Но и Ахил връхлетя преизпълнен със диво геройство. Той си гърдите прикриваше с щита направен изкусно, четиривърхия шлем със главата си силно тресеше; златната кичеста грива над шлема се вееше страшно

извод: Обобщавайки наблюденията върху образа на Ахил, пред нас се изправя един сложен характер, в който по естествен начин са съчетани първобитната стихия и удоволствието от боя, гордо приемане на съдбата и безстрашно, философско отношение към смъртта.

преход: Двубоят между двамата герои е драматичен и неравностоен един полубог срещу обикновен смъртен, макар и любимец на Зевс. Съдбата обаче и на двамата е трагична в този момент тя е определила смъртен жребий за троянския воин, но и Ахил няма да избегне смъртта по-късно, както е предопределено.

М2 Образът на Хектор

Разсъждения за:	Доказателство:
Кратка характеристика: най-видният сред троянските воини. опива се от надмощието си, сече глави в битки, присмива се надменно, когато печели надмощие над врага си. Не му е чужд и страхът за живота или предпазливостта в някои моменти; Хектор не може да се впусне в решаващата бика без да се е сбогувал със семейството си; Хектор оставя своя завет и предава любовта си на сина си;	Хекторе, клети!Погубва те твоята храброст.Не жалиш свойто невръстно детенце, ни мене, злочестата майка: скоро без теб ще остана По-добре щеше да бъде в земята и аз да потъна! Няма да има за мене утеха, когато погинеш Зевсе и други безсмъртни! Дарете сина ми обичен, както баща си да стане известен сред всички троянци, тъй да е силен и храбър и Троя със мощ да владее!

извод: Хектор е воин, съпруг, баща и син. Тези четири социални роли са невъзможни за изпълнение, без той да притежава нравствената сила, ясно изразеното чувство за обществен дълг, храброст, смелост, силен боен дух, бащина и съпружеска любов.

преход: Хектор загива в битката, но всъщност е нравственият победител, тъй като продължава да живее в съзнанието на читателя.

М3 Сравнение между образите на двамата герои.

Разсъждения за:

Доказателство:

сблъсъкът в XX песен на Илиада 2. Хектор по цивилизованият войн;

Или пък щита изпъкнал и шлема си тежък да снема наземи, моето копие сам на зида да облегна, па да се втурна смирено така при Ахил превъзходен, за да му кажа, че връщам Елена и заедно с нея всички богатства, които със кухите кораби в Троя цар Александър докара причина за нашата свада. Твоето тяло не ще осквернявам, щом Зевс олимпийски днеска ами прати победа и щом ти душата изтръгна и ти тъй да сториш.

извод: Чрез сблъсъка между двамата герои Омир доказва, че въпреки неистовата сила и мощ на Ахил, Хектор е по-извисен нравствено и духовно, приемайки открито смъртта. Той е миролюбив, не приема насилието и се изправя в честен двубой с Ахил.

V. Заключение Героите на Омир са плод на своето време. Чрез образите на Ахил и Хектор той показва двете страни на елинското бъдеще. Те са типични представители на класическия героически епос. Чрез тях авторът на поемата Илиада изразява своето преклонение пред старината и създава образци за подражание в своето съвремие. Те обаче оставят трайни следи и в културната памет на следващите поколения.

Двубоят между Ахил и Хектор двете страни на елинското бъдеще

литературноинтерпретативно съчинение

Събитията от далечните отминали времена, описани в Омировата поема Илиада, са представени предимно идеализирано, за да служат за пример на следващите поколения. Героичното начало е определящо в поемата. Неговите измерения безспорно са най-явни в поведението на безстрашните воини, които се изправят един срещу друг в битката между двете враждуващи страни, за да защитят своята войнска чест и достойнство.

Ахил и Хектор са епически герои с трагична съдба. те са ярки примери за това, какво Омир нарича висок герой. И двамата са военноплеменни вождове. Поведението им е героичен идеал за подражание. Ахил и Хектор притежават огромна физическа сила, която прераства в духовна красота, защото и за двамата над всичко стои достойнството и воинската им чест, заради които са готови на върховна саможертва. Тя е неприсъща за обикновените хора. В края на Илиада и двамата герои загиват, преминават в царството на бог Хадес.

В изображението на героите откриваме разлики, чрез които Омир откроява най-заслужилите сред тях. Индивидуализирането не е постигнато чрез психологически средства, а предимно външно, чрез съединяване на духовното и физическото в образа на героя. Макар че на бойното поле блестят мнозина, сред тях безспорно доминира Ахил. Той е типичен епически герой, който въплъщава в себе си идеала на древните гърци за истинския воин. Затова не е изненадващо, че този образ е изграден в пряко