Двубоят между Ахил и Хектор- двете страни на елинското бъдеще

/ХХ песен/

Илиада е поема за продължителната и тежка Троянска война. В нея войната е неделима част от света на човека, а войнските добродетели- от идеала за човек. Войната е поле за изява на силата и мъжеството, доблестта и достойнството. Тя възпитава силните и горди характери на Античността.

Сред динамиката на баталните сцени, сред необозримото богатство от изяви на войнската храброст и героизъм се извисяват Ахил и Хектор- представители на двете враждуващи страни- ахейци и троянци. Ахил е човекът на буйните страсти, жестокият и храбър войн. Хектор е носител на вечното човешко начало. Велик войн и нежен съпруг и баща, той въплъщава обичта към родината, чувството за дълг и предаността към семействата. Двамата близки и същевременно различни герои от древния епос изразяват не само идеала на древните за войн и човек, те са носители на двете страни на елинското бъдеще- стихийно- жестоката и хуманно-чувствителната.

Омир възпява войнската чест и доблест в ХХ песен. Тя е кулминационния връх в развитието на повествованието. Двамата герои влизат в единоборство, за да решат хода на десетгодишната война за Троя. Ахил и Хектор защитават не само героичната слава, извоювана в нестихващия грохот на многобройните битки, но и честа на войските, които предвождат.

Ахил и Хекторса епически герои, водени от идеала за войнска чест и дълг, на имат различни мотиви за участие във войната. Ахил пожелава живот кратколетен и безсмъртна слава на герой. Хектор се ръководи не от лична цели. Той защитава своя роден град. Името му е символ на достойно изпълнен патриотичен дълг. Във всяка битка той копнее за победа, но за него тя означава не лични облаги и слава, а край на войната и възстановяване на мирният живот. При Хектор войнска чест и дълг към съграждани и семейство се преплитат. Ахил си ръководи от стихийно- първичното начало, докато Хектор е носител на хуманизма и идеалите на цивилизацията от един по- късен етап- благородство, преданост и родолюбие. Двете страни на елинското бъдеще, претворени в образите на Ахил и Хектор се срещат в пряк двубой.

Хектор търси начин да погуби Ахил във всяка битка, защото осъзнава, че смъртта на най- храбрия от ахейците ще доведе краят на войната. Това е причината троянецът да убие Патрокъл, облечен в доспехите на Ахил. Воден от желание за скорошен мир, Хектор погубва най- скъпия приятел на ахейския герой и си навлича гнява и непреодолимото му желание за мъст. Така се стига да решителната битка. Ахил се изправя, могъщ и страшен, готов да отмъсти за смъртта на приятеля си, Хектор приема двубоя, решен да защити родната Троя.

Грозен е гневът, който разтърсва Хектор. Сравнението: Ката лют змей..., наситен със билки отровни..., разкрива разрушетелната стихия бущуваща в душата му. разклатена е духовната устойчивост на война мигове преди решителната схватка. Вътрешен смут изпълва Хектор, но не от липсата на смелост, а от ясно осъзнатата грешка. От гордост и лично честолюбие той е донесъл гибел за троянските войни. Героят се терзае от чувство за срам. Почитта на неговите съграждани е разколебана. Душата му помръква пред позора, застрашаващ славата му на герой, защетник на Троя:

Тъй като вече погубих войската със своята глупост,

аз се боя от троянци и дългополи троянки,

да не би някой по- долен от мене да каже:

Хектор подведен от своята сила, погуби народа!

Горд с произхода си, достойният войн страда от неизпитано още унижение. Чувства се слаб и по човешки разколебан.Съмнението расте. Тревожни са мислите му. За първи път Омир представя епически герой по човешки развълнуван и разколебанвъв смисъла