Движения на тънкото черво

Различаваме два вида движения на тънкото черво махови (или по-точно махаловидни) и перисталтични.

Махаловидните движения се състоят в това, че когато даден сегмент от червото е съкратен, съседните са разпуснати. По този начин по дължината на тънките черва се наблюдава правилно редуване на свити и разпуснати сегменти. В следващия момент свитите участъци се разпускат, а разпуснатите се свиват (фиг. 197). Благодарение на това посменно редуване на свиване и разпускане на отделните чревни сегменти се постига размесване на хранителната кашица и се улеснява резорбцията на хранителните вещества. Отделните частици на чревното съдържимо не се придвижват по дължината на червата, а правят движения, подобни на махало, откъдето произлиза и името махаловидни движения.

Придвижването на хранителната кашица става с помощта на перисталтичните движения, които започват от началото на тънките черва, т. е. от дванадесетопръстника, и се разпространяват винаги по посока на дебелите черва.

Възбудители на движенията на тънките черва са преди всичко местните механични и химична дразнения, т. е. плътността на хранителната кашица и нейният химичен състав. Колкото по-голямо е количеството на плътните, неразтворими във вода или несмилаеми частици в чревното съдържимо, толкова по-усилена е чревната перисталтика. Оттук и значението на баластните" хранителни вещества и на първо място на целулозата, които, увеличавайки плътността на чревния химус, значително усилват перисталтиката.

От особено значение за движенията на тънките черва са и химичните дразнения. Редица химични вещества, съдържащи се в чревния химус, дразнят стените на червата и възбуждат и усилват тяхната перисталтика. Такива вещества са напр. киселините, основите, жлъчката, сапуните, солите и др.

Тънките черва представляват автономен орган. Изрязани вън от тялото и поставени в топъл Рингеров разтвор, те продължават да извършват перисталтични движения. При нормални условия обаче движенията на тънките черва се регулират от ц. н. с. посредством блуждаещите и симпатиковите нерви. При това блуждаещите нерви усилват перисталтиката, а симпатиковите я потискат.