Движения на стомаха

Различаваме два вида движения на стомаха тонични и периодични (перисталтични). Тоничните съкращения се дължат на способността на гладката мускулатура в стените на стомаха да бъде в постоянно тонично напрежение; това обуславя постоянното плътно прилепване на стените на стомаха към неговото съдържимо. Перисталтичните движения се дължат на правилно редуващите се съкращения и разпускания на гладките мускули в стените на стомаха. Те започват от входа на стомаха кардията, и постепенно, усилвайки се, достигат до неговия изход пилора. Те се състоят от следващи един след друг пръстени на съкращение, при които, когато един сегмент на стомаха се съкращава, съседният, по-ниско стоящ сегмент се разпуска. При преместването си пръстенът на съкращение обхваща стоящите под него разпуснати части на стомаха и с това изстисква повърхностните слоеве на съдържимото към пилора. От време на време пилорът, който нормално е затворен, се отваря и с няколко перисталтични вълни събраното в пилорната област съдържимо се изтласква в дванадесетопръстника. .

Скоростта на изпразване на стомаха зависи от киселинността на стомашния сок, от консистенцията и температурата на храната, от съдържанието на газове (напр. СО₂) и пр. Когато храната е с по-плътна консистенция и нейното разграждане в стомаха стават по-бавно, по-бавно става и неговото изпразване и, обратно колкото по-течна е хранителната каша, толкова по-късо време престоява тя в стомаха. Течностите могат въобще да не се задържат в стомаха, а част от тях по един улей, който се образува по малката кривина при тяхното приемане (т. нар. sulcus gastricus), преминават направо в дванадесетопръстника. При това топлите течности преминават по-бързо от студените. Особено бързо преминава храната, която съдържа въглероден двуокис. Бързо преминава и млякото и особено горещото мляко. От това се обуславя и значението на химозина, който, съсирвайки млякото, го задържа по-дълго време в стомаха и по този начин осигурява повлияването му от ферментите на стомашния сок.

Движенията на стомаха, при все че по начало са автономни (т. е. осъществяват се и при пълно прекъсване на връзките на стомаха със ц. н. с), се намират под влиянието на вегетативната нервна система (в. н. с). При това парасимпатикусът, представен от блуждаещите нерви, усилва перисталтиката, а симпатикусът я забавя. Върху движенията на стомаха влияят и някои хуморални вещества. Например адреналинът потиска перисталтиката, а холинът и ацетилхолинът я усилват.

Повръщане. Повръщането е защитна реакция на организма, чрез която той се освобождава от ненужните и вредните за него вещества, попаднали в стомаха.

Обикновено преди и през време на повръщането човек се оплаква от гадене. Преди започване на самото повръщане се прави дълбоко вдишване, след което с усилени антиперисталтични движения и напрягане на коремната мускулатура и диафрагмата (т. нар. коремна преса) съдържимото на стомаха под налягане се изхвърля навън през хранопровода и устата. През време на самото повръщане носоглътката се затваря от мекото небце, а трахеята от епиглотиса. Езикът обаче не само че не се повдига нагоре както при гълтането, а, обратно, дърпа се надолу, а устата рефлексно широко се отваря. Поради това, че антиперисталтичните движения започват още от горната част на тънките черва, а пилорът стои широко отворен, при повръщане навън се изхвърля не само съдържимото на стомаха, но и част от съдържимото на тънките черва. Повърнатите материи съдържат жлъчка, вследствие на което имат освен кисел още и горчив вкус и жълт или жълтозелен цвят.

Актът на повръщането е сложен рефлекс, възникващ при дразнене на рецепторите в стомаха, корена на езика, гълтача, коремните органи, вътрешното ухо и