Движението на националния дух в романа Под игото

(план-конспект)

У В О Д

ТЕЗА: Според Вазов истор. промени промени през Възраждането са резултат от

взаимодействието между личностите-водачи и народа, осмислени като сътворци на историята. Тази теза - концептуално ядро на романа Под игото - превъплъщенията на българина: стопанин - бунтовник - верноподаник, т.е. нац. дух: позитивна и негативна линия на развитие. Процесът се очертава от движението на романови мотиви - за лудостта, за пиянството, за проглеждането, за честта в смислови линии: разум-лудост-вразумяване; трезвост-пиянство- отрезвяване и т. н. Ето защо за изясняване на поставената тема да се изследва отн. водач-народ, т.е. 1. ролята на личността за промяната и 2. типовете патриотични преображения на общността.

ИЗЛОЖЕНИЕ:

Ид. Роля на главата Гост

Важна роля за очертаване на националния дух в романа има началната глава Гост: въвежда традиционната и нетрадиционната представа за българското

а Традиционната - общностното чрез родовото(Марковата къща - умален модел на България преди избухването на Въстанието). 1. политическите пристрастия на стопанина знак, че българинът не живее в историческо безпаметство.2. Социалната изолация на къщата - знак, че родовият живот не е станал историчен = Марко синтезира представата за Човека на камъка, т.е. на робско добруване.

б Нетрадиционна - беглеца-каторжник Човека на огъня = Марко и Кралича - среща две епохи, ценности, психологии. Битовия инцидент: символ на историческата среща между човека на Дома и човека на Пътя, т.е. между Битовия и Историческия човек. Отношенията им внасят мотива за патриотичната приемственост между водач и следовник- проектиран в именуването им - Марко Иванов и Иван Краличът - два национални мита за спасение (дядо Иван и Крали Марко). Възрожденската и робската линия в образа на националния дух - в именуване на градчето бяла (историческа пробуда), черква (робско смирение).

Главата Гост очертава и похвата за изграждане на изменчивия образ на националния дух - редуване, сплитане и разграничаване на две повествователни линии: 1.битова (семейни вечери, тлаки) и 2. бунтовна(бягство от заточение, рев. конспирации): а) отграничаване (Битовият и Историческият човек имат различни ценности),б) срастване(вече се шие, меси не за дома, а за революцията, в) противопоставяне (самотният протест на Мунчо), т.е. борба между аргументите на камъка срещу аргументите на огъня.

Ид. Роля на ЛИДЕРА

Сюжетен двигател на позитивната колективна промяна е Бойчо Огнянов - Роля - да еманципира Битовия човек - герой-закононарушител(В.Стефанов), призван да разруши чрез личен пример стария морално-битов ред и създаде ново национално самочувствие - всяка промяна инспирирана от Огнянов: воденичар убива, монах краде.., у турски шпионин. - Огнянов типа на странстващия рицар-благородник, свързващ в романа авантюрното с нравственото начало. Резултат: а) спомага за публично изговаряне на народните желания и б) за патриотичната саможертва - обслужва романтико-приключенската (милитаристичната) линия.

В образа му - концепцията за ролята на личността в националната история: будителят индивидуализира национални желания - народът го приема за Еталон и му подражава - чрез това сближаване се твори възрожденската история. В този смисъл Огнянов въплъщава историческото очакване, лишено вече от търпение. Ето защо позит. промяна е резултат от появата на апостол, а негативната - от разпадането на връзката водач-народ.