ДВИЖЕНИЕ НА КРЪВТА ВЪВ ВЕНИТЕ

С отдалечаването от капилярната област и с доближаването до дясното предсърдие налягането във вените прогресивно спада, за да стане във вените близо до сърцето равно на нула и дори поради всмукващото влияние на гръдния кош и малко под нея до 5 мм живачен стълб. Кои са тогава факторите, които движат кръвта във вените ?

Безспорно разликата в наляганията в началото и края на венозната система, достигаща 1520 мм живачен стълб, има известно значение за движението на кръвта. Тази разлика обаче не може да обясни значително голямата скорост на движение на кръвта във вените, която за средно големите вени достига до 200 мм в сек. Трябва да се има предвид и обстоятелството, че във вените от долната част на тялото кръвта се движи в посока, обратна на собствената си тежест, което утежнява нейното движение. Има следователно и други фактори, които в своята съвкупност подпомагат движението на кръвта в тях.

Важна роля в това отношение играят съкращенията на скелетната мускулатура. Както знаем от анатомията, стените на вените са много тънки, изградени са от нееластична съединителна тъкан и много лесно могат да бъдат сплескани при натиск отвън. Поради това при своето съкращение скелетните мускули притискат минаващите между тях вени и ги изстискват към сърцето.

Друг важен фактор за движението на кръвта във вените е наличността на клапи в средно големите вени на крайниците. Тези клапи, които много приличат на полулунните клапи в началото на аортата, са отворени към сърцето и позволяват движение на кръвта само в една посока.

Определено значение за движението на кръвта във вените има и т. нар. негативно налягане в гръдния кош. Последното е по-ниско от атмосферното и упражнява всмукващо влияние върху всички органи в гръдния кош с меки и податливи стени. Такива именно органи са големите венозни и лимфни съдове, които, разтегляйки се, увеличават своя просвет, налягането в тях става отрицателно (т. е. спада под нулата) и от по-малките вени кръвта се втича в тях и ги напълва.

Най-сетне от голямо значение за движението на кръвта във вените е и постоянният тонус на гладката мускулатура в техните стени. В по-голямата част от тялото на човека кръвта във вените се движи в посока, обратна на своята собствена тежест, и поради това упражнява постоянен натиск върху венозните стени. На този постоянен хидростатичен натиск на кръвта противодейства тонусът на венозните стени. Когато поради една или друга причина този тонус отслабне, венозните стени не могат повече да противодействат на хидростатичния натиск на кръвта и се разширяват. Настъпва т. нар. разширение на вените, което се наблюдава при хора, които дълго време стоят прави (ватмани, кондуктори, учители, медицински работници и пр.).