ДВИЖЕНИЕ НА ГНЕВА И КОНСТРУИРАНЕ

НА ГНЕВЕН КОСМОС В ПОЕМАТА

"СЕПТЕМВРИ"

Лора Попова

Езиковият хоризонт на поемата "Септември" се открива от сложния образ на нощта. Нощта, която според културната традиция е символ на хаоса, смъртта, злото, разрушението, бездуховността, отвъдния, нечовешкия свят, тук е свързана със семантичните измерения на глагола "ражда", отвеждащи към обновлението и виталността. В случая обаче корелат на този глагол е "мъртва утроба". И ако "нощта" имплицира хаос и зло, а "ражда" - живот и бъдност, то словосъчетанието "мъртва утроба" съдържа асоциации и за хаос и смърт, и за обновление и бъдност, утвърждавайки абсурда: "нощта ражда из мъртва утроба". Комбинацията е претоварена с дълбочинни смислови стойности - смъртта ражда смърт, хаосът ражда хаос, злото ражда зло; мъртвата утроба ражда

вековната злоба на роба: своя пурпурен гняв - величав.

Гневът има етично и психологическо измерение - етичният му смисъл е съотнесен със злобата, натрупвана във времето, негови интензионални характеристики са жлъчта, омразата, коварството, озлоблението; психологическите стойности отвеждат към емоционалното състояние. Цялостният образ на гнева обхваща и външните (събитийните), и вътрешно-психологическите движения. (Според Юнг денят е символ на съзнанието, а нощта - на безсъзнателното; гневът като емоция, като страст, се оказва проекция на безсъзнателното в сферите на действието.)

Първият и последният стих от поемата изграждат семиотична рамка, предвиждаща възможните рецепции:

Нощта...

ще бъде!

В центъра на рамката е образът на родното пространство, изведен като модел на универсума. Ако тук, на тази земя, гневът е движеща човека сила, злото ще тържествува - "ще бъде". Авторът съзнателно експлицира мотиви от познати културни текстове (гнева на Ахил, гнева на Орест и Клитемнестра, Агамемнон, Божия гняв), внушавайки идеята за разрушителното естество на гнева и неговото възмездяване.

Зараждането на гнева е "дълбоко сред мрак и мъгла", в тъмните кътчета на човешката душа, по пътя на заблудите, в дебрите на подсъзнателното и падението, в сферите на низкото и долното. Функционалната стойност на стиха е изтъкната и графично - чрез отделяне от съседните стихове. Деформацията в съзнанието, примитивността, първичността на носителите на гнева е внушена и чрез външния им облик - изявено е долното, грозното, низкото, уродливостта във физическото и духовното измерение:

уродливи

сакати

космати

черни

<...>

прости

диви

гневни

бесни...

Отприщената омраза, изригналата примитивна сила, бликналата духовна нищета е стихия - неудържима и могъща по своите мащаби, не по своето съдържание. Гневът е присъщ на тълпата:

... отприщено стадо от слепи