Двете кражби в дома на чорбаджи Нено

Увод: Кражбата винаги е опасен порок и антихуманно престъпление, но тя е особено отблъскваща, когато се съпътства с погазване на святи чувства, сред които са обичта и благодарността към майката и бащата. Този нравствен проблем е в центъра на Четвърта и на част от Седма глава от повестта Маминото детенце от Любен Каравелов.

Читателят не остава изненадан от безнравственото отношение на Николчо към родителите му, защото неговите постъпки са резултат от примера и възпитанието, които Нено и Неновица му дават. За Николчо кражбата е лесно средство за сдобиване с пари, за да прекарва безгрижно живота си. Двете кражби в дома на чорбаджи Нено са високата цена за проявеното чорбаджийско късогледство, за криворазбраната родителска обич. Те показват моралната деградация на маминото детенце.

Родителите осигуряват безгрижен живот и физическо здраве на детето си, но не го учат да бъде добро и честно, с чувство за отговорност. Те го превръщат в едно мързеливо и жестоко момче. Неправилното възпитание тласка Николчо към много пороци измама, пиянство, разврат, безотговорност. Естествена последица от този начин на живот са двете кражби.

Сцената с разкриването на първата от тях се предхожда от една поучителна лекция на Нено, която започва с въпроса, как се печелят парите. Никола е научил най-важния чорбаджийски принцип селяните печелят с кървав пот, а чорбаджиите добиват парите наготово. Каравелов не сдържа ироничната си бележка, че синът гледа на баща си като знаещ ученик учителя си. За читателя не е трудно да прозре, че нито Нено е добър учител, нито Николчо е примерен ученик. Но в контекста на разговора между двамата отговорите на наследника показват добро познаване на семейната философия за живота. Втората реплика на сина настройва чорбаджията гневно. Николчо е научил абсолютната житейска истина: Щото се печели лесно, то се и харчи лесно. Тъкмо тук е голямото разминаване между възгледите на бащата и сина. Нено е силно обезпокоен от категоричното мнение на Никола за съдбата на чорбаджийското имане. За детето бащините пари са само средство за охолен, безметежен живот. Това става ясно от упреците на Нено към Никола. Синът е станал такъв, какъвто са го възпитали безотговорните му родители и осъждайки наследника си, бащата дава красноречива оценка за собствената ограниченост, безсилие и неспособност да даде положителен нравствен пример на пропадащия младеж. Нравоучителната лекция завършва с Неновата реплика: Това вече не може да се търпи. Тези думи носят дълбокия смисъл на авторовата основна идея, че цялото чорбаджийство не трябва да бъде търпяно от обществото.