Две хубави очи Отвъд хоризонта на словото

Поредица от изследвания върху Яворовата лирика са посветени на проблема за изградения от твореца поетически свят, изтъкан от противоречия, носещ знака на раздвоението. Определителите, корените на двойствеността винаги са търсени в авторовата личност, в лиминалната ситуация между различни поколения творци, в спецификата на художествено-естетическите навеи и т. н. Несъмнено задълбоченият културологичен подход към семиотичната структура на стихотворенията може да очертае генопара-дигмата на бинарното, като се изследват генеративните механизми, пробуждащи символните редове, които предполагат шествието на антиномиите. Връщането към вечните сакрални послания на универсалните, извикани за нов живот от лабиринтните пространства на митологичното, е залог за проникване в мистериалните граници на текста.

Атанас Далчев в коментара си за заглавието на книгата на Яворов Подир сенките на облаците" посочва, че във фразата се крие дълбок и трагичен символ, освободен от житейското, наситен с ново интелектуално съдържание (Фрагменти", 92). Каква е истинската референтна стойност на израза? Символните редове в поетическия мир на Яворов са подчинени на дихотомията профанно/свещено, т. е. екзистенциално/свещено. Защото битието тук и сега за твореца е винаги свързано със страданието, съмнението, злото. Човешкото съществуване е белязано от печата на злото" (Другари"), то е свят на сенките, призраците, виденията, на тъмнината и здрача (Видения", Ледена стена", Сенки", Може би" и др.), животът-сън, т. е. неистинското би тие (Благовещение", Теменуги"), като пространството на жълтата злоба" (Не бой се и ела") и т. н.

В противовес на изпълнения с негативни преживявания сензитивен, тленен, земен мир поетът въвежда света на чистия дух и порива към пределите на вечността, на вълшебното тържество на небесното (Песен на песента ми", Вълшебница", Блян", Ще дойдеш ти" и др.).

Огледалното оглеждане" на опозиционните двойки е пряко изведено в стихотворението Все пак". Трите стихове на първи и втори куплет съставят паралела: злото от доброто" (<=>) земята и небето". Земното битие носи знака на отрицанието, а небесното проецира положителното (>1Т).

Моделът на подобно структуриране има своята митологи-ческа основа. Сестрата на поета Екатерина отбелязва, че в Анхиало Пейо чете сериозно Библията. В поетичния бележник на Яворов от това време е записан фрагмент от стихотворение под заглавие Тайната на вековете", придружено с па-ратекст от Свещеното писание: И тъмнина бе върху бездната" (Бит. 1). Началото на втория куплет оповестява: Два страшни урагана, жив огън духове - / добро и зло стенеха в отчаяна борба". Митът за изгонването на Адам и Ева от рая също поражда рефлексиите на онтологичния антагонизъм.

Разминаването между земното и трансцендентното е общовалиден принцип за повечето творби, включени в книгата Подир сенките на облаците". Самото заглавие съдържа в иносказателна форма тъжната орисия на човека, който бленува за изгубения рай", подвластен на изначалната полярна система на зло/добро, отражение-сянка/истински образец, тленно/вечно, земя/небе, лъжа/истина, грях/чистота, плът/дух, демон/ангел, профанно/свещено... Една от творбите на поета, която носи знака на двоичната непримиримост, на раздвоението, е Две хубави очи".

За формалната структура на стихотворението всички литературни критици се