По-голямата част от Яворовите любовни творби са не само лирическа изповед на най-съкровени чувства, а и израз на поетическо отношение към света. Сред тях с особена форма се отличава стихотворението Две хубави очи. Поетът съсредоточава вниманието си върху един външен елемент на любимата - очите - прозорецът на душата. Стихотворението започва нежно-съзерцателно:

"Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи. Музика, лъчи."

Сравнението душа-музика-лъчи изгражда ангелски образ, който е в пълна хармония с най-чистото на този свят - душата на дете. Можем дори да усетим музиката на душата чрез широките вокали и сонорните съгласни. Осъзнаването на светостта на любовта кара автора да направи една спонтанна отчаяна молитва-зов:

"Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!"

За миг, обладан от лоша мисъл, влюбеният изпада в ужас. Той познава злините на света, в който живеем, познава добре тъмната страна на живота и неговото пагубно действие върху крехкото детско съзнание. Тази изстрадана мъдрост внася горест и напрежение в светлината на любовното чувство:

"Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях."

Черните мисли са потушени енергично - все пак, любовта не може да бъде толкова слаба, щом управлява живота на хората. Поетът вярва, че любовта може да побеждава, затова, в обратен ред на стиховете, отхвърля мисълта, че светът ще успее да опорочи чистата обич:

"Булото на срам и грях

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи."

Драматичният сблъсък е силен и кратък, решението е намерено веднага и възстановил за миг разрушената хармония на любовта, поетът отново коленичи пред олтара на чистата обич:

"Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли..."

Погледът отново се връща към образа на любимата и чак сега, след тревожната мисъл Не искат и не обещават те!, поетът изведнъж осъзнава колко прелестно е детското незнание на любимата. Тя, за разлика от него, не познава огорченията на живота. Непокварена, душата й е изпълнена с красота и надежди. В очите й той намира своето щастие и повтаря унесено:

"Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете."

Яворов се е постарал да приложи т.нар. огледална симетрия, която прави стихотворението му изключително и е едно доказателство за това, че той е творец на световно ниво.