Емилио Салгари

Двата тигъра

I.КОРАБЪТ "МАРИАНА"

Сутринта на 20 април 1857 година, пазачът на семафора на пристанището Даймънд

Харбър, забеляза малък кораб, който по всяка вероятност бе навлязъл в Хюгли през

нощта, без да поиска лоцман от сигналната станция.

По изключително голямата повърхност на платната приличаше на малайски кораб, но

корпусът му не бе напълно еднакъв с този на малайските платноходи "прахос", тъй

като му липсваха балансьори за по-голяма устойчивост при силен вятър, нито пък

имаше на кърмата си навес, наричан от малайците "атап".

Независимо от това корабът беше извънредно красив, дълъг и източен платноход,

който при попътен вятър би се плъзгал по вълните по-бързо от всеки параход,

каквито притежаваше по това време англо-индийското правителство. С две думи,

това беше истински корсарски кораб, който, като изключим размера на платната,

напомняше знаменитите платноходи на нарушителите на морската блокада по време на

войната между Севера и Юга в Съединените американски щати.

Но онова, което без съмнение най-много би трябвало да учуди пазача на семафора,

бе екипажът на този кораб, прекалено многоброен за толкова малък и особен

плавателен съд.

На него сякаш бяха събрани по един или повече представители на най-войнствените

малайски племена с тъмна кожа и коси очи: бургази, макасарайци, батиасци, яки,

всеизвестните всяващи ужас главорези от девствените лесове на остров Борнео.

Но никой от тях не бе облечен в националната си носия: всички носеха така

наречения саронг, къс бяло платно, стигащо до колената, и кабай, нещо като

широко пъстроцветно палто, даващо свобода на движенията.

Само двама, изглежда капитаните на кораба, бяха облечени по-различно, в разкошни

скъпи дрехи.

Единият, който в момента, когато корабът минаваше край Даймънд Харбър, седеше на

голяма възглавница от червена коприна, поставена до щурвала, беше великолепен

ориенталски тип.

Висок, изключително развит, с извънредно красива глава с гъста къдрава коса,

черна като крило на гарван, падаща върху раменете му, и две огнени очи.

Беше облечен по ориенталски в куртка от светлосиня коприна със златни нишки,

широки ръкави и копчета от рубини, широк панталон и дълги островърхи ботуши от

жълта кожа.