ДВАТА СВЯТА

В ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА

Българското възраждане е епоха на контрасти и конфликти, на сблъсък между традиции и прогрес, между култури и ценностни системи. Петко Славейков е сред онези възрожденски творци, които се вълнуват от общочовешките измерения на тези конфликти.

ИБ е не просто баладичен разказ за трагичната съдба на двама влюбени. Това е размисъл за драматичната среща на два свята, на две цивилизации и ценностни системи, размисъл за преходното и вечното в човешкия живот.

Още заглавието и епиграфът след него очертават основанията за конфликта в поемата- изворът и чешмата символизират два културни модела- традиционно-патриархалния и модерния. Изворът е неподправения и естествен свят на човека, вписващ се в хармонията на природата; чешмата- човекът, опитващ се да подчини света на собствените си норми и правила.

Някъде далеч, сякаш извън реалността на времето, в стари године, отколе живеят Гергана и Никола .Техният бисерен свят е съчетал в хармонично единство човешките чувства и ритъма на природата. Този патриархален свят е изтъкан от красота, любов и труд и носи усещането , че идилията не може да бъде нарушена. Гергана и Никола са представени с устойчиви клиширани изрази, заети от народнопесенната символика, защото са емблематични за своя колектив и време персонажи. Тя е мамина мила Гергана , пиле шарено, кротко агънце и бисер между мъниста. Първо и либе Никола е вакло югиче пред стадо . Двамата- лика-прилика, един за други родени. Така още чрез описанието на героите си авторът подчертава принадлежността им към традиционното, към колективнивното битие. В този светъл бисерен свят, като помисъл на черна веда навлиза дисхармонията с неочакваната поява на турският везир. Той носи със себе си разрушителната сила на друг начин на живот, на друго светоусещане. Той е новото егоцентрично отношение към света, в който ценностите се подреждат от гледната точка на Аз-а