Двата Изхода от борбата в стихотворението

На Прощаване в 1868 г. От Христо Ботев

/съчинение разсъждение/

Стихотворението На Прощаване в 1868г. Разкрива нежността на един син , идеалите на един бунтовник , философията на един революционер.Творбата е знакова за българската литература, защото символизира сбогуването с робството.Изстраданите и сурови поетични размисли за робството и свободата, за дълга към рода и избора на достойния човек са своеобразно предизвикателство към патриотичното у учителя.

В художествената структура на творбата условно се открояват три части. Експозиционната част въвежда в същността на конфликтите и представя мотивите на героя да направи своя избор на пътя страшен но славен . Този избор, аргументиран пред светостта на майчиния лик, чертае два изхода от борбата победно завръщане или героична смърт. Всяка от тези две картини своеобразно интерпретира мита за завръщането. Духовно или физическо, то реабилитира родовата общност и е път за осъществяване на свободата.

Картината на юнашка смърт е разкрита чрез чуствата на героя. Като заклинание звучат призивите към майката да не плаче при вестта за смъртта на сина си. С твърдост и стоицизъм тя трябва да посрещне упреците за него нехранимайка излезе. Красиво изразената поетична мисъл за непоносимото майчино преодоляване на скръбта поставя въпроса за народната памет. За лирическия герой е особено важен отзвукът от делото му. За това майката трябва да намери сили у себе си да разкаже за него на братята невръстни :

Кажи им, майко, да помнят,

Да помнят, мене да търсят:

Бяло ми месо по скали,
По скали и по орляци,

Черни ми кърви в земята,

В земята, майко, черната!

Външно спокойните и неутрални думи бели и черни в контекста придобиват ботевска сила и внушават идеята подвига и безсмъртието. Смъртта е видяна и като физическо разкъсване на тялото, и като духовно сливане с родината.

Заветът към братята символизира нуждата от приемственост между поколенията. Юнашката смърт в името на на свободата ще бъде покоряващ пример за родолюбие и мъжеството. Тя ще ги възпита силно да любят и мразят , ще разбуди у тях непримирим дух, за да тръгнат те по страшния, но славен път на борбата

Темата за народната памет е поставена и чрез образа на юнашката песен. Тя ще разнася славата, ще пробужда патриотични чувства, ще ражда герои. Чрез нея героичният подвиг и родолюбивата саможертва е и вяра, и цел, и преход към юнашкото му съществуване, изразено в духовното му сливане с народа.

В сравнение с картината на юнашката смърт, тази на победното завръщане е утопична и нереална. Лирическият аз вижда у себе си като победител с байрак в ръка, развял гордо символа на свободата. Анафората жив и здрав изразява копнежа му за свобода и щастие. Осъществил смисъла на живота си, бунтовникът се радва на всенаодната любов и признателност.

Стихотворението На Прощаване в 1868г. Пресъздава в коренно противоположни насоки съдбата на българина, решил да става бунтовник. Двете картини видения, картини-мечти биха могли да бъдат отделни стихотворения, но