Добри Чинтулов

Двама приятели

- Поклонниче на Аполона,

къде е писано в закона,

та толкоз рано излезна,

без да ме чакаш, в път тръгна?

Защо под облака небесен

стоиш ти тъй като унесен?

Кажи, приятелю, как си?

Що се замисли пак сам си?

- Сам си? О, аз не бях самичък,

когато дойде ти едничък

и ме попита: ти как си?

Тогаз останах аз сам си.

Ела, седни и ти при мене,

прилично то е сега време,

да видиш в този сгоден час

къде със ум се носех аз.

Я погледни наоколо си

как всичко мами и ум носи,

припомня стари времена,

народната ни старина!

Аз минах селото Преслава,

достигнах и до таз морава

и като гледам тез места,

макар да нямат те уста,

кръвта ми силно те вълнуват

и на душата ми хортуват:

"Запри се, та си почини

при тез свещени старини!"

Като от коня си отседнах,

спокойно тука се облегнах,

обърнах поглед аз навред,

изгледах всичкото наред.

Отде се мисли появиха,

та в мене всичко съживиха,

преминалото се яви

и ми душата съживи!

Аз видях древната столица,

на наште градове царица,

Преслав със свойте старини

във Хемуските планини!

Във бащините си палати

цар Крум от мислове крилати

разхождал се обиколен,

душевно много нажален.