Джек Лондон

Два голи юмрука

На яхтата "Самосет" бяха направени големи приготовления за отпразнуването на

Коледа. След като с месеци не се беше отбивала в никое цивилизовано пристанище,

тя можеше да се похвали с твърде малко деликатеси в хранителните си припаси;

въпреки това Мини Дънкан бе успяла да подготви истински пиршества както за

каюткомпанията, така и за простите моряци.

- Слушай, Бойд - каза тя на мъжа си. - Ето това са двете менюта. За

каюткомпанията: суров паламуд по туземски, супа от костенурка, омлет ала

"Самосет". . .

- Това пък какво ще е? - прекъсна я Бойд Дънкан.

- Е, щом държиш да знаеш, намерих една кутия консервирани гъби и пакет яйца на

прах, които бяха паднали зад шкафа, а има и други неща, дето ще влязат в този

омлет. Но не ме прекъсвай. Варени ямс, пържено таро, салата от авокади... ето

на, видя ли как ме обърка! Освен това намерих последния фунт възхитителна сушена

сепия. Ще има боб, печен по мексикански, ако успея да го набия в главата на

Тойама, печена папайа с мед от Маркизките острови и накрая чудесна торта,

тайната на която Тойама отказва да разкрие.

- Чудя се дали може да се забърка коктейл с тоя ром, дето го носим за разменна

търговия? - мрачно промърмори Дънкан.

- А! Забравих! Ела с мен.

Жена му го хвана за ръка и го поведе през междинната вратичка към миниатюрната

си кабина. Все тъй, без да го пусне, тя бръкна в отделението за шапки в шкафа и

измъкна малка бутилка шампанско.

- Това завършва менюто! - възкликна той.

- Чакай!

Тя бръкна пак и тържествено извади обковано със сребро плоско шише за уиски,

вдигна го срещу светлината от илюминатора и те видяха, че в шишето

беше останала една четвърт от съдържанието му.

- От колко седмици вече го пазя - обясни Мини. - Има колкото за тебе и за

капитан Детмар.

- Кажи-речи нищо за двама души - рече недоволно Дънкан.

- Щеше да има повече, но дадох една чаша на Лоренцо, когато беше болен.

- Можеше да му дадеш ром - шеговито изръмжа Дънкан.

- Такова гадно нещо! На един болен! Не ставай толкова ненаситен, Бойд. Дори се

радвам, че няма повече, заради капитан Детмар. Като пие, винаги става

раздразнителен. А сега чуй за вечерята на моряците. Содени курабии, сладкиши,

бонбони...

- Доста питателно, няма що!

- Хайде млъкни! Ориз с къри, ямс, таро, паламуд, разбира се, голяма торта, дето

я прави Тойама, прасенце...