ДУХОВНАТА СИЛА НА ГЕРГАНА В ПОЕМАТА "ИЗВОРЪТ НА БЕЛОНОГАТА"

Изворът на Белоногата е творба,която завинаги ще остане един неизчерпаем източник на размисли върху бита, труда и ценностната система на гордия български народ във времето на османското владичество. Произведението ни дава възможност да вникнем в моралните и нравствени идеали на българите до освобожденската историческа действителност. Композицията на творбата е изградена върху образа на Гергана-обхващащ непреходните добродетели на бъларската девойка и жена. В Гергана е въплатена здравата и дълбока нравствена сила на девойката от народа. Чрез нея се разкрива българската философия за живота, основаваща се на любов и личен избор,тясно свързани със свободата. Това, което откроявя Гергана от останалите и което я превръща в идеал за съвършенство е чистотата на чувствата и и безкористната и любов. Както е казал Пенчо Славейков Измяна в любовта е за българката Божие проклятие .

Поетът изтъква духовната сила на една обикновена девойка от народа, превръщайки я в идеал за сила и красота.

Гергана, главната героиня в поемата, пленява с привлекателността на своята външност, колкото с нравствената си красота и със силата на своя характер. Духовната й сила се състои най-вече в нейната твърдост, свободолюбие, решителност и вярност към рода и любимия човек.

Гергана е обикновено селско момиче, което се труди на полето и помага на родителите си у дома. Там са всички, които тя обича, всичко, към което изпитва привързаност. Това е причината Гергана да отстоява своите позиции и мнението си пред великия везир. На богатството и разкоша, които той й предлага, тя противопоставя своя малък свят, който обаче за нея е незаменим. Тя не би могла да живее сред подобен разкош, защото би се чувствала като птица в клетка, макар че тя ще е златна. Нейният свободолюбив дух не може да изтърпи и за миг да бъде ограничен и окован във веригите на богатството. Той предпочита да се рее из ливадите на родното село, където всичко е познато и скъпо за душата й.

На всички предложени материални блага тя противопоставя малкото, което има, но което за нея струва много повече и което не може да се купи с пари. Тя е неразривно свързана с този свят и би се чувствала не на място в далечния и студен Стамбул. Там, далеч от роднини, приятели и от любимия човек, тя би загинала.

Гергана е силно привързана към семейството и рода. Те са част от нея, която не може да бъде отнета, без да бъде наранена героинята. За нея хората са незаменими и няма други като тях. Тя отхвърля любовта на богатия и могъщ везир заради един селянин, който обаче за нея означава много.