Христо Фотев

Душата ми тя строга е...

Душата ми (тя строга е) не мога!

Не се научих до сега да мразя...

Но ти - която си ми дадена от Бога -

как мога аз да те спася! Да те

запазя!

В земята ти отново да се влюбя,

да те отгатвам и пропадам в

песен...

Възможно ли е пак да те загубя

аз - в тоя свят - до ужас

безсловесен?