Думи за Йордан Йовков

Той живя в края на миналия и началото на нашия век,но и днес е наш съвременник.Малката вселена,която сътвори,е една от най-хубавите в българската проза.В неговите разкази,повести,романи и драми ние се срещаме с повече от петстотин герои-главни и периферни,стари и млади,бедни и имотни,по-ярки и по-бледи-но всички те,само с две-три изключения,са нравствени личности,хора с вътрешни морални стойности...

Йовков ни завеща един вечен урок,който се нарича сюжети за два живота.

След като беше живял в най-голяма духовна близост с неволите и болките на своя народ,след като беше натрупал сюжети за два живота,след като прониквено познаваше народопсихологията,душата и мъдростта на българина,едва тогава той се оттегли,за да стане професионален писател.

Професионален писател той става късно след войните,когато наближава четвъртото десетилетие-на 38-та си годишна възраст,той взема едно съдбоносно решение: Окончателно съм решил в себе си,че било с голям или малък успех,призванието,от което не мисля да се отказвам,ще е литературата.

Подпомогнат от добри приятели,като Димитър Подвързачов,Константин Константинов,Григор Василев,и от влиятелни личности,като Цанко Церковски,Иван Вазов,Стоян Калъчев,през септември 1920 година Йордан Йовков бил назначен от министър-председателя Александър Стамболийски за чиновник при българската царска легация в Букурещ.Там прекарва около седем години и заема различни длъжности-от секретар по печата до драгоман.За седем години той бавно слезе по дипломатическата стълба до най-ниското стъпало,но за същите седем години-от надежден автор той стана един от класиците на българската проза.Колко лесно е да се каже стана един от класиците,а колко нечовешки страдания и несгоди е трябвало да преодолява този болнав човек, с необикновена съвест.

Натрупал сюжети за два живота,той почувствал,че времето безмилостно изтича,и задъхано е бягал да навакса загубеното.Бързал е да твори,да не пропуска нито ден,искал е да даде живот на всичко онова,което нетърпеливо е напирало отвътре и отколе е измъчвало тревожната му душа.

Като че ли този човек се е страхувал,че времето няма да му стигне.За кратко време той написва петнадесет книги:осем сборника с разкази,една повест,два романа и четери пиеси.Върхове в това творчество са разказите и затова можем да кажем:ако Йовков не беше написал своите пиеси,той щеше да бъде пак Йовков;ако Йовков не беше написал своите романи,той щеше да бъде пак Йовков;но ако Йовков не беше написал своите разкази и новели,той положително нямаше да бъде Йовков...