Марта Илиева XIб кл., N10

Духовното израстване на народа

в романа Под игото от Иван Вазов

Под игото е първият български роман.Иван Вазов го пише по време на престоя си в Одеса,където се чувства самотен. Споменът и живата обич към родната земя го подтикват да създаде тази безсмъртна епопея на предосвобожденските борби на нашия народ, чрез която ни напомня за истинския патриотизъм на борците за свобода.

В романа Под игото Иван Вазов успява да предаде как голямото историческо събитие преминава през живота и всекидневния бит на обикновените хора от народа. Той доказва идеята, че поробен не означава погубен. Въпреки несгодите, тежкия труд и насилието, български дух остава непречупен и жаждата за свобода не може да бъде изкоренена. Романът предоставя възможност да разчетем кода на голямата духовна еволюция, която сякаш изменя посоката на времето и прекроява националния живот.Чрез поредица значими събития, свързани с пробуждането и духовното израстване на българина, авторът описва разпространението на идеята за национална свобода.

В романа Под Игото Вазов с широк размах и пълнота рисува бита на нашия народ в рамките на година преди освобождението.Той отразява големите исторически борби на народа, пресъздадени са редица типични характери и е разкрита широката картина на националния живот на българите през онази епоха. Композиционната рамка се определя от проникването на новото във всекидневното битие на Бяла черква. Появата на Бойчо Огнянов бележи нов момент, отваря нова страница, защото носи идеята за бунта.Той е свързан с подготовката на въстанието, с прелюдията на една величава борба, обречена на крах.До идването на Бойчо в Бяла черква народът е заспал и сякаш се подчинява безпрекословно на игото, но за Вазов робството е само фон, върху който се проектира духовното израстване на народа.Той трябва да изкачи стръмната стълбица към свободата и негов водач е Бойчо.Той е смел, дързък, опитен, целеустремен, а дори и добродушен.Той е и най-романтичният герой в романа.Това разбираме по отношението му към неговата любима Рада госпожина и от реакциите му, когато защитава безпомощните и онеправдани хора.Ако имаше повече хора като него България щеше да се събуди от робския си сън много по-рано, но уви.Герои като Стефчов са забавяли пробужаднето на българския народ. Виждаме в него отказа му от отечеството,а в душата му липсата на патриотизъм и честност.Няколко недостойни българи обаче