Духовното израстване на българският народ в романа Под игото от Иван Вазов

Тборчеството на Иван Вазов е символ на раждането и утвърждаването на новата българска литература.Ръководен принцип в неговите творби е патриотизма.Преданоста , любовта към България и духовното битие на народа е основа в творчеството.

В романа Под игото Иван Вазов успява да предаде как голямото историческо събитие освобождението на България преминава през живота и всекидневния бит на обикновенните хора.Улавя най-характерното за епохата революционния подем и духовното израстване на народа.Това е роман на разумния и обикновен българин включващ се в общото дело на народа.показател за това е образа на чорбаджи Марко изразител на традиционното българско поведение и нравственост.Патриархалния бит и морал са пресаздадени чрез дома на възрожденеца-червените килими ,шарените черги ,полиците.Къштата е свидетелство за любовта на българина към Русия и стремежа му да се приобщи към културното развитие на Европа.Етапите на това развитие са със сцените изабразяващи бита на чорбаджи марковия дом до новата молитва на мраканосеща революционния дух обладал целия народ.Героя дълго не приема идеята за възтание ,той не вярва ,че във време когатосамо да мръднем и ще ни изколят като овцие възможнохлапаци с чамаклий пушки да съборят педстотин годишно царство ,дето е плашило цял свят.

Робството въздейства от една страна ,като провокира родовото съзнание към саможертва ,към високи нравствени помисли ,към себеотрицание в името на голямата цел и от друга страна робството засилва усещането за активно родово съхранение и повишава сетивната чувствителност на нацията.Най-ярък пример за тази промяна е чорбаджи марко-скромният патриотизъм изразен в желанието да помогне на доктора вие докторе трябва да пуснете ,аз ще стана поръчител за него,ще си заложа къщатаи децатаи ,че в тия тъмни времена ,когатоникой никого не познавачорбаджи марко приема в дома си нощен гост беглец от Диарбекир ,нареждат героя сред наъ-достойните защитници на българското.

Нравствената същност на Марко са разкрити не само чрез взаймоотношенията в семейството му ,но ичрез любовта му към образованието сам останал прост ,марко обичаше учението и учените.Той беше от рода на ония родолюбци ,жъдни равнители на новото умствено движение ,с грийите на който в късо време българия биде засеяна с училища.....но той чувствуваше, със сърцето разбираше ,че в науката се крие някаква тайствена сила ,която ще промени света.той вярваше в науката ,както вярваше бога,без разсйждение.

Описанието на случката вйв воденицата на дядо стоян и разговорйт между двамата герой са показатели за това как конкретното действие предразполага за зближаване мейду хората.

Нравственото израстване на народа и неговият патриотичен подем вазов изразява и в просветното издигане на бйлгаритепрекрасни венци окичваха вратите ,прозорците и катедрата, а образът на Свети Кирила и Методия подледваше из кръжило от трендафили росни цветя и клончета от ела и чемшир.

Празничната атмосфера преди изпита, вълнението обхванало деца и родители са свидетелство за традиционното преклонение на българина пред науката и стремежа му към познание.

Вазовият герой-Огнянов прави силно впечатление със своя идеализъм, смелост, честност, влюбеност в Б-я. Този истински герой велика душа е радушно приет от всички защото в неговото поведение има много искреност, човечност и отзивчивост- той беше героят днес; той имаче на своя страна всички честни сърца и всички майки.

Патриотичният подем на народа е изразен в лицето на малката Събка. Тя изрича онова което българина тай зад високите огради на своя дом и за което скришом мечтае- от Гръцко робство избави българите цар Асен, а от Турско ще ги избави цар Александър от Русия.

В романа е изобразен бита на народа с постепенно навлизащо ново в него и същевременно с запазените обичаи и традиции. Чрез бита не само се постига близост до реалността но и се разкриват характерните образи на героите. Новото прониква в живота на народа. Нови са песните, нови са игрите на децата, нови са дори и отношенията в семейството- патриархалните традиции се нарушават в следствие на което децата се обръщат срещу волята на родителите. Доскоро плашени с турци малките момчета заявяват бабо, аз кога порасна, и бачо Васил, и бачо Гиорги, ще вземем нашата калъчка и ще изколим ясички турци.

Вазов твърдо смята че българина-възрожденец е достигнал върха на духовното си израстване чрез словото на Соколов борбата наша ще бъде велика.....отечеството ни призовава.....всички, всички нека бъдем..... и на Каблешков България ще скокне като един човек. Нашето възстание ще бъде чудо в историята на Европа.

Тези слова са дали резултат и са оставили своя отпечатък в съзнанието на народа който пет века е бил овца се възражда за нов живот с идеята че звяр да бъдеш е по добре.... и че да имаш милост към немилостивите е така подло както и да я очакваш от тях.

В романа Под игото под въздеиствието на революционния идеал в съзнанието на човека се извършват дълбоки духовни промени, преосмислят се традиционни ценности, утвърждават се нови нравствени критерии.