Духовното и социалното битие на човека в раказите на Елин Пелин
| Елин Пелин | 2009-12-02 | 139 сваляния |
ЕЛИН ПЕЛИН
ДУХОВНОТО И СОЦИАЛНОТО БИТИЕ НА ЧОВЕКА В РАЗКАЗИТЕ НА ЕЛИН ПЕЛИН
В българската литературна критика са надмогнати традиционните схващания за просторечивото сладкодумство,наивната неподправеност и класическата простота в художествения свят на Елин-Пелиновия разказ,подвеждан под общия знаменател на конструктивната и идейно-естетическата яснота на творчеството.Основополагащо за тази посока на преосмисляне е изследването на Радосвет Коларов.Симеон Янев определя Елин Пелин като реформатор на късия разказ.Голямото откритие на твореца е свързано с въвеждането на външно перспективната ситуация в разказа.Сбитостта и лаконичността,бързо протичащото действие и самопредставящите се герои правят ненужна пряката авторова намеса.Новите естетически повели на времето отнемат на разказа така присъщата на фрагментното повествование позиция на всезнанието.Винаги демонстриращият своята осведоменост Вазов разказвач е заменен от обективно регистриращ действието повествовател.В произведенията на Елин Пелин от зрелият му период преобладава външната перспектива.Дистанцираната позиция на разказвача води до промяна в композиционната структура.Събитието става център,който не само организира останалите елементи,но и носи основното идейно внушение.Алековият опит за освобождаване на героя от опеката на автора е факт в творчеството на Елин Пелин,но той прави и още една значима крачка в развитието на жанра като не само оставя героите си сами да се разкрият пред читателя,но и подчинява тяхното изображение на разгръщащата се случка.Още д-р Кръстев отбелязва,че писателят е склонен да говори за духовната друма на героите си чрез резултатите от събитието.Повишената функционалност на събитието променя функцията на останалите компоненти.Началото най-често е exabrupto,т.е разказите започват направо със събитието,без интродукции от Вазовски тип.Определени са необходимите компоненти на събитието,героите,загатната е целта на действието,зададен е основният лиричен тон.Началото е първият силен тласък на разказа,в което Искра Панова вижда амбицията на твореца да осигури праволинеен ход,бърз ритъм,прост и ясен строеж.
Случката у Елин Пелин обикновено е няколкочасова,взета в кулминацията й,когато нищо не може да спре нейното развитие.Най
Тагове от реферата: уховното, овнот, соцнот, овека, Пелин, соцното











