ДУХОВНОСТТА НЕ ГАСНЕ

Училището,в което уча,носи името на великия българин Иван Вазов.За него е писано много,но аз искам да разкажа за моите срещи с духа на писателя.

Родителите на майка ми са от град Сопот.Корените на двата ни рода - Пампулови и Велеви - от векове са впити в земята на Вазов.Даже родната къща на прадядо ми е била в съседство с неговата и част от прадедите ми саописани в "Под игото".Героят от романа - поп Ставри ,е прототип на моя прапрадядо от Сопот,който се е казвалСтаври и е бил поп в църквата на града.Познавал е Левски и е имал прогресивни за времето сивъзгледи.

Стара истина е,че всички жители на Сопот са роднини.Затова с гордост мога да кажа,че и аз съм Вазова потомка.

Легендата разказва,че градчето е основано по време на турското робство от няколко семейства, побегнали от Ловешкото село Сопот заради насилието на поробителя.Прехвърлили Балкана, те се заселили в забутаното,изоставено село на мястото на днешния градец и захванали нов живот в непроходимите гори.За няколко десетилетия превърнали запустялото място в китно селище на свободни българи.От тези няколко семейства тръгва и родът на Иван Вазов.Прадядо му - Кирко Иванов Арнаудов - се счита за негов родоначалник.Първородният син на Кирко - Иван - е умен,красив и приказлив момък.Всички го наричали Вазът,което на турски означава красноречив,защото със своето сладкодумие успявал да омае даже турците. Синът на Иван - Минчо - пръв започва да се подписва с фамилията Вазов.Интересно е да се знае,че дори и родителите на Иван Вазов - Събка и Минчо - са били роднини помежду си.Бащата на писателя е бил втори братовчед с бащата на майка му.

И до днес старите хора от града казват : Не може да си от Сопот и да нямаш родство с Вазов.Затова и в моите жили тече Вазова кръв,в духа ми има частица от Вазовия дух.Винаги когато отида там,откъдето води началото си родът на мама, чувствам този дух - неповторим,светъл и чист...

Защото "духовност" не е само дума,а вътрешно усещане.Усещане за сила и вяра.Благодарение надуховността - тази Божия искра,за която Вазов е писал:"Не се гаси туй,що не гасне!",българският народ е оцелялв превратностите на историята си.

Вървя по калдъръмените улици със старите къщи,витите лозници в китните сопотски дворове с бухлати чемшири хвърлят шарена