ДУХОВНИЯТ СВЯТ НА БЪЛГАРИНА

ВЪВ ВАЗОВАТА ПОВЕСТ "ЧИЧОВЦИ"

Първоначално Вазов публикува повестта Чичовци в пет последователни броя на в. Зора от 1885 г. и поставя мотоДив глог питомно грозде не дава. Това мото е твърде красноречиво. Фактически с това произведение Вазов се докосва до жизнерадостния свят на своето детство и разказва едни от най - светлите си спомени, свързани с отминалия патриархален живот. Под Мичо Бейзедето, Иванчо Йотата, хаджи Смион, Иван Селямсъзинът, Карагьозоолу, господин Фратю, Мирончо, поп Ставри, госпожа Нимфидора се крият... живи типове. А тяхното време преминава и в нас, ние носим именно техните черти, но не го осъзнаваме...

Във всички герои се проявяват национално присъщи черти, те са носители на възрожденската народопсихология и проявяват това на битово ниво без дори да го усещат в прозаичността на ежедневието. Те са българи от миналото, наши прадеди и живеят във всеки един от нас. Защото ние сме част от историята, а те са предходна част от нея. Естествено, тяхното време е различно- чичовците са пасивни и търпеливи по необходимост в условията на робството. Но в дадени исторически моменти те са жизнени типове, способни да изпитат възвишени чувства, да мечтаят и израстват духовно. А това е показателно за националния характер на българина. Привидно примирен с настоящето, той е в състояние да промени в кратък срок поведението си и да покаже на света доброто и героичното от своята природа.

Какъв е всъщност духовният свят на българина в чичовското време? Героите от едноименната повест на Вазов са весели и жизнени, от техните постъпки у читателя блика искрен смях. От страстния битов спор, предаван от поколение на поколение, и недоразуменията около него, Вазов гради сюжета на повестта. Иван Селямсъза и Варлаам Копринарката спорят за един капчук, а една сатира срещу Селямсъза, неправилно разтълкувана като бунтовна прокламация и занесена на бея, става причина чичовците да преживеят вълненията на едно своеобразно бунтовничество. Опасността ги потапя в непривична, революционна атмосфера и те се изживяват като истински заговорници. Това заговорничество е различно от великото пиянство на един народ, което ще преобрази кротките еснафи по- късно в романа Под игото. Така, увековечен в творчеството на Вазов, обикновеният българин от микрокосмоса на бита ще попадне в микрокосмоса на истолрията. Въпреки хумора, авторът ни разказва за живота на българите под игото - това е един наивно изостанал свят, в който заглъхват последните големи събития на века. Един смешен свят, типично български и балкански