Духовният свят на лирическия герой в поезията на Ботев

(примерен вариант на структуриране на литературноинтерпретативно съчинение

увод, изложение, заключение)

Лекция 16

. План за литературноинтерпретативно съчинение

Схемата и начинът на дешифриране на заглавието отзад-напред по формулираната тема са необходими за композицията на увода-теза. Преди да се отнесат към конкретния литературен проблем, понятията се разглеждат в смисъла им на чисто речниково (лексикално) значение.

1. Увод

Като връх в българската възрожденска литература Ботевото творчество е синтез на: лично и гражданско, национално и общочовешко, национално и социално. Основна тема в тази поезия е народното страдание. Основна ценност-Свободата - свобода политическа, социална и нравствена. Основна цел на поезията му е да пробуди националната и индивидуална съвест, националното самосъзнание, които да възродят желанието и стремежа към свобода.

Антитезата робство свобода, лежи в основата на Ботевата поезия и я вписва в контекста на литературата на Българското възраждане. Целта на тази литература - да пробуди стремежа към свобода, поражда императивното звучене на текстовете, тяхната диалогичност. Диалогичността ражда конструкциите: песен плач ; вик мълчание в Ботевата поезия.

2. Изложение

Ботевият лирически човек не се ражда с ясното самосъзнаие за своя път. Затова тази поезия познава темата за самотността на бореца. Самотният лирически аз търси съмишленици. Литературната критика определя Ботевия лирически аз като странник, бленуващ завръщане. Ботевите стихове са изповед - пред майката, брата, либето.

Изповедта пред майката е провокирана не само от здравата духовна връзка между поето и неговата майка, но и от неразбирането, което среща (Майце си, Към брата си), от раздялата с роден дом и близки (На прощаване). В Ботевата поетическа вселена само майката може, ако не да сподели, то поне да разбере поривите и мислите на чедото си. Елегията Майце си покорява с неудовлетворението на лирическия аз от живота, от разбитата младост ( ДА СЕ ИЗЯСНЯТ: мотивът за греха и неговото изкупление, мотивът за уязвената младост, мотивът за самотата на човека, избрал по-различен път от традиционния и страданието, предизвикано от този избор)

Един от житейските парадокси в Ботефата поезия е заветът на лирическия аз той завещава идеите и делото на майка си и чрез нея на братята си (АНАЛИЗ НА На прощаване, да се обясни митологемата дом, поруганият дом; образът-топос на майката)