България!Рова е родината на нашите предци, на самите нас и на нашите деца.България е страна, за чиято красита думите не са достатъчни, защото като цяло тя е една "райска градина" и защото погледнати поотделно красотите и са безкрайни.Тя е свещеното място за всеки българин, което трябва да пази и брани с цената на живота си.

В нейната историческа съдба има много трагизъм,мъченичество и унижения.Тя е "охулвана" и "поругавана", но винаги е бъзкръсвала от униженията, за да покаже на света, че българският народ има свещеното право да живее в границите на своята родина и че той е този, който ще съхранява българският дух, култута и традиции като ги предава от "век на век" на идните поколения.

Свободата на индивид винаги е тясно свързана със свободата на обществото.Постигнатата свобода на народа гарантира в известен смисъл индивидуалнтата свобода.Свободата е дар, но и отговорност, привилегия, но и бреме за тези, които немогат да я осъзнаят и оценят.Според Сартър човек е самата свобода.Затова той е осъден на отговорността на избора, която е само негова.Поробването отнема свободата и на етноса и на индивида и чрез него българинът е поставен точно пред този избор - да се примири с робската си даденост или да се противопостави на жестоката действителност.В миналото повечето хора са избирали по-лесният и удобен начин на съществуване, много малко са били хората, смели и дръзки, готови да пренебрегнат патриархалният си дълг към семейството и правото си да съществуват спокойно, готови да се жертват за българската свобода.Чрез избора си да се противопоставят на робския начин на живот човек поема отговорността да бъде водач на народа към светлината.Това са хората останали верни на своите морални и ценностни убеждения и идеали, хора , които не са позволили отчаянието да победи мечтите им за силна и свободна България, хора , които са преодолели инстинктите си за самосъхранение.Благодарение на тези истински патриоти, хора като Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов и други, България съхранява своя дух и идеали през тежките "дни на позор" и мъчения.

Много от възрожденските ни произведения разкриват начините, по които българите съхраняват родното.Във Вазовата повест "немили-Недраги" се разкрива представата за родното и чуждото.Героите се намират в огромни и мъртво пространство, в което няма живот и в което са ограничени духовните им пориви и стремежи.Насилствено откъснати от родната земя хъшовете вграждат родината в границите на чуждото мчсто и съхраняват българският непримирим и непокорен дух.

В друго възровденско произведение "на прощаване" Ботевият лирически герой търси прошка от майка си, защото неможе да изпълни патриархалните си задължения, но и разбиране и подкрепа.Той избира пътя на борбата към свободата,защото е осъзнал, че истинаската свобода трчбва да бъде извоювана.

Във Вазовата ода "Опълченците на Шипка" се разкрива представата за свещената и съдбовна за българите битка, чрез която те защитават своята земя и своето право да бъдат свободни.

Изобщо в българската история съществуват множество произведения и факти, които разкриват свръхчовешките сили,които полагат българите за извоюването на свободата си.Преодоляването на изпитанията поставени пред тях разкриват искреното им желание да бъдат свободни и независими, а именно това желание и този стремеж запазват българската духовност през дните на робството.

Робството съществува и в съвремеността, но бива осъзнавано от малцина хора.Дали съвременните хора ще успеят да запазят ценностите и идеалите си - това зависи само от нас.Свободата е едно непрекъснато търсене, към което много малко хора успяват да намерят правилният път.