ВЕЛИКОПОСТНО ЧЕТИВО

73. Неделя пета на Великия пост (Евр. 9:11-14; Марк. 10:32-45).

Щом чула, че Спасителят е в дома на Симона, грешницата дошла там с алабастрен съд с [драгоценно] миро и като застанала отзад при нозете Му, започнала да плаче и умила със сълзите си Неговите нозе, сетне ги отрила с косите си, целунала ги и ги помазала с миро (Лука 7:36-39). Нищо не казва тя, а само действува и със своите действия показва най-нежна любов към Господа. Затова и е казано за нея: прощават й се многото грехове, задето много обикна (Лука 7:47). О, да можеше и ние по-малко да говорим, а повече да действуваме и чрез постъпките си да свидетелствуваме за своята любов към Господа! Ще кажеш: Да беше тук Сам Той, тозчас щях да бъда готов всичко да сторя за Него. Но Той наистина е тук, Сам невидимо е с нас, а видимо е в лицето на всички християни, а най-вече в лицето на изпадналите в нужда. Невидимия Господ помазвай с любвеобилна умосърдечна молитва, а що се отнася до видимия прави всичко възможно за нуждаещите се и ще вършиш това за Бога.

75. Вторник.

"Който затуля ухото си пред писъка на сиромаха, той и сам ще пищи, и няма да го чуят" (Притч. 21:13). А ние често се чудим защо Бог не слуша молитвите ни. Ето я причината! Затуй, че навярно е имало случаи, когато сме запушвали уши за думите, с които ни е умолявал някой, изпаднал в нужда; ето, че и нас Господ не ни слуша! Но тая беда още не е голяма когато не е чута молитвата ни за нещо временно; но горко ни, ако Господ престане да ни слуша, когато Му се молим за прошка на греховете ни. А ще престане, ако вопълът на презрените от нас се окаже по-силен от собствените ни молитви. Да побързаме да предотвратим тази крайна беда по примера на Закхея, на когото, за мъдрото му решение, Господ рекъл: "днес стана спасение на тоя дом" (Лука 19:9).

76. Сряда.

"Викай високо, не се въздържай" говори Господ на светия пророк Илия, "посочи на народа Ми беззаконието му". А какво е сторил народът? "Те всеки ден Ме търсят и искат да знаят Моите пътища". Но мигар е грях това? Нали това и трябва да правят? Да, трябва, но работата е там, че го правят не както трябва. Надяват се да успеят в своето намерение само чрез пост, а не ги е грижа за делата на правда и любов. И към поста благоволя, казва Господ, но към такъв, чрез който и тялото смиряват, но и обидите прощават, и дълговете забравят, и гладните хранят, и безприютните настаняват у дома си, и босяците обличат. Когато всичко това се добави към поста, тогава търсенето и доближаването до Мен ще е успешно. "Тогава твоята светлина ще се яви като зора и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш и Господ ще чуе, ще извикаш и Той ще каже: ето Ме! И Господ ще ти бъде винаги водач" (Ис. 58:1-11).

77. Четвъртък.

"Слушай, синко, и бъди мъдър и насочвай сърцето си по правия път" (Притч. 23:19). От сърцето непрестанно излизат помисли, понякога добри, а по-често зли. Злите изобщо не трябва да ги следваме, но и добрите не винаги трябва да изпълняваме; случва се и помисли, добри сами по себе си, да бъдат неуместни в някое дело поради обстоятелствата. Затова и се предписва да бъдем внимателни към себе си, да следим всичко, излизащо от сърцето злото да отхвърляме, доброто да изследваме разсъдливо и да изпълняваме само това, което се окаже истински добро. Но най-добре е съвсем да заключим сърцето си, та от него да не излиза нищо и нищо да не влиза в него без разрешението на ума, така че винаги умът да предварва и определя движенията на сърцето. Ала умът е такъв само тогава, когато е ум Христов. И тъй, съчетай се с Христа умосърдечно и всичко вътре в теб ще е изправно.

78. Петък.

Свършиха дните на светата Четиридесетница! Нека сега всеки седне и направи равносметка какво е било в началото и какво е сега? Бяхме на търговия. Е, добре, а каква е печалбата? Поне малко нещо придобихме ли? Излязохме на игрището, и какво? Тичахме, а получихме ли очакваното? Борбата бе обявена. А ние грабнахме ли оръжието, сражавахме ли се и паднахме ли [победени] в боя или [сами] победихме? Внимателните и бодрите постници, които са се потрудили със сърце съкрушено и смирено, разбира се, не могат да не се зарадват,