Духовната сила на Константи-Кирил Философ според Пространното житие

Константин-Кирил Философ е една от най-значимите личности,както за българския културно-исторически живот,така и за този на цялата славянска общност.Неговото Пространно житие е едно от първите оригинални произведения на славянски език.То представлява зараждането на старобългарската литература и книжовност на новата писменост,създадена от Философа.Освен,че е начало на книжовността и литературата ни на славянски език,Пространното житие на Константин-Кирил Философ играе и друга роля.Тази роля е да се запази спомена за личността и делото на славянския първоучител.Анонимният агиограф осъзнава важността на тази роля и затова написва едно блестящо житие,в което показва естетическия идеал за Средновековната личност.

Духовната сила на Константин-Кирил Философ е подробно показана в неговото Пространно житие чрез изграждането на един обаятелен образ..Сляпата и безпрекословна вяра в Бога на Кирил и неговите нравствена красота и сила го превръщат в образец на преклонение и подра жание,както за човека от Средновековието,така и за съвременния човек.

Духовата сила на Константин-Кирил Философ се появява във всеки от описаните в житието моменти.Огромна роля за сакрализирането на образа и показването на духовната му мощ играят символите с дълбоко значение за християнството.Един от тези символи е числото 7,то се повтаря няколко пъти в житието.Първият път е когато Кирил се ражда седми подред в заможно и праведно семейство в Солун.Другият път когато се появява святото за християните число 7,е когато Кирил сънува пророческия си сън на 7-годишна възраст.В този пророчески сън славянският първоучител избира за своя спътница София ,т.е. премъдростта.

Друг символ,че Константин-Кирил Философ не е обикновен човек,е това,че той отказва да бъде кърмен от всички други освен майка си.Този факт се тълкува като знак по божия промисъл,за да бъде отхранена с чисто мляко добрата младочка от добрия корен.

Също толкова важен символ е , когато Константин-Кирил Философ отива на лов с богатите деца и там загубва сокола си,който е отнесен от вятъра в незнайна посока.Според средновековна символика соколът символизира земни удоволствия,а изгубването му означава отхвърляне на светската суета и земни удоволствия.

След лишаването от всички земни удоволствия Кирил се вглъбва в себе си и се отдава на Бог и учението.Доказателство за вглъбеността и стремежа си към знание е,че в ранна детска възраст е научил наизуст и разбира едни от най-трудните книги за времето си - книгите на Григорий Богослов,които и в днешно време са изключително сложни за разбиране.Още по-невероятното е,че Кирил написва възхитително похвално слово за Григорий,което и до днес е образец за този вид творби.

Поредно доказателство за неоспорима та духовна мощ на Кирил е това,че успява да усвои всички науки в Магнаурската школа .Това е и една от главните причини да го наричат Философ.

Тъй като е един от най-образованите хора за своето време и се отличава с огромна духовна сила ,той не остава незабелязан.Бъдещият византийски император,който е негов