Духовната сила на Кирил Философ според пространното житие

Пространното житие на създателя на словенската азбука е първата житие писна творба в старобългарската литература.Тя е създадена в периода между 869г. и 881г.,непосредствено след смъртта на Константин.Кирил Философ,за да може да се установи църковния култ към славянския първоучител и по този начин да се защити и утвърди делото му.

Съчинението започва със сравнително кратък увод съдържащ библейски цитати.Сред тях изпъква:Подръжавайте на мене,както аз на Христа!Това са думите на апостол Павел.От цитата става ясно,че стремежът на светеца,на когото е посветено житието,е бил да следва пътя на апостол Павел-привърженик и защитник на идеята за разпространение на християнството сред всички народи на техните езици.

Разказът за деянието на героя е по-подробен в сравнение с другите житиета.Свети Кирил е дете на благочестиви и знатни родители.Без да е исторически достоверно,в текста е упоменато,че той е седмото дете в семейството.Числото седем има символно значение,което означава единството на земното и небесното.Още от ранна възраст героят се стреми към чистота-той отказва да бъде кърмен от дойка.Още в детска възраст героят прави своя житейски избор,подчертан и чрез епизода,в който се разказва за изгубването на сокола по време на лов.Соколът символизира властта,земните удоволствия и привързаността към светския живот.Изгубването му е недвусмислен знак ,че героят е предопределен за друго,възложена му е важна мисия и той е единственият,способен да я изпълни.

Като посветил се на бога духовник и учител свети Кирил води спорове със сваления патриарх иконоборец Йоан 7 Граматик,наречен в житието Анис,както и с мъдри и учени люде на свикания от царя на сарацините съвет,открива мощните на раннохристиянският мъченик папа Климент Римски в Херсон,устоява на две атаки на племената нападащи града,уповавайки се на бога и проявявайки смелост,отказва предложените му дарове,предпочитайки вместо тях да бъдат освободени пленници.

Той действа като типичен светец от апостолски тип,като покръства 200хазари,а по късно и фулското племе.Мъдростта на свети Кирил е подчертана и чрез успешното прочитане на надписа върху чаша с пророчество в църквата Свети София.Всички тези деяния изтъкват изключителните му качества на високо образован човек,мъдър проповедник и учител.

Делото на свети Кирил е боговдъхновено,но без усилния труд на солунските братя и техните сподвижници ,славянската азбука не би могла да бъде сътворена и четивата от целия църковен чин не биха могли да бъдат преведени на понятен за цялото славянство език.

Финалната част на житието,описваща последните дни,смъртта и погребението на свети Кирил,извежда на преден план идеята за значителността на делото на славянския първоучител,признат и провъзгласен за равноапостол.Заветът му към неговите последователи и да защитават постигнатото и да продължат да хвалят и славят името Господне на славянски език.