Образът на Кирил Философ според Пространните жития

Пространните жития на Кирил и Методий проследяват жизнения и духовен път на двамата първоучители, поставили основите на славянската книжнина и култура. , създали школа и обучили ученици, които продължават тяхното дело. Неизвестният средновековен автор си поставя високата цел да възвеличи техните образи, да ги посочи като пример, достоен за възхищение и подражание, да съхрани за поколенията нравствените и житейски им добродетели, сред които изпъква безрезервното им служене на Бога и хората. Особено място е отделено на по-малкия брат, който има водеща роля в общото дело. Житиеписецът представя духовната сила Кирил Философ, воден от желанието да прослави делото му, да изтъкне огромното значение на писмеността за прогреса на славянството.

Житието е най-популярния жанр през Средновековието. Агиографията се изгражда като жанр, подчинен на канона в богослужебната литература и представлява разказ за живота и делата на светците. Житието се състои от три части. В увода се разказва за родината, за родителите, за раждането и детството на героя, в същинската част са показани делата на богоугодните му дела, а в заключението смъртта е показана като достоен завършек на изминатия житейски път и приближаване да Бога. Житийният герой е идеализиран, той не се развива, не се променя, действа винаги така, както подобава на светец. Житията са два вида - кратки и пространни. Житията на Кирил и Методий принадлежат към пространните. Те разказват с подробности за основните събития в живота на светците. Кирил и Методий са канонизирани за светци непосредствено след смъртта им, а житията им съхраняват много от житейската истина, защото споменът за тях е още жив. В същото време са добавени редица легендарни моменти за целите на прославата.

В Пространното житие Кирил като високо духовна личност, въплъщавайки представата за праведност, благочестие и духовна сила. Наред с това притежава черти, които са от значение за апостолското му предназначение - образованост, добродетелност, обаятелност. Проследявайки мисионерската и просветителската му дейност, авторът доказва, че личността му е образец за другите славяни, които трябва да следват неговия път, да се прекланят пред делата и духовната му сила и да пренасят славата му през вековете.

В началото на житието е осъществена общата възхвала на светеца. Авторът започва разказа за житейския му път, като подчертава божествената му предопределеност. В уводната част са подбрани епизоди от детството му, които недвусмислено доказват изключителността на героя. На седем години той сънува пророчески сън, който предсказва предпочитанията му към просветителство и учение. В съня си Константин избира за своя сестра премъдростта София, на която обрича целия си живот. Авторът подчертава, че от малък героят учудва всички с усърдието си в учението. Духовното смирение и скромност са черти, внушаващи идеята за святост. Случката със сокола по време на лов го кара да отхвърли земната суета и да се отдаде на мисълта за нравствено усъвършенстване: "от днес ще хвана друг път, който е по-добър от досегашния, и няма да прахосвам дните си в шума на този живот!" Този път трябва да го изведе до истинското познание, което е свързано с Бога и с приближаването на човека до