ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ - РАЛИЦАИ БОЙКО

ДУХОВНАТА СИЛА НА БЪЛГАРКАТА

Пенчо Славейков е най-малкото дете на великия български поет, публицист, общественик и политик П. Р. Славейков, естествен продължител на бащиното си литературно дело, изразител на най-съкровеното за българина, търсач на новото и модерното в неговия вътрешен мир. Прекарал тежка болест като юноша, той цял живот се бори с недъга, преодолява и човешката злоба, люшка се между възторга и покрусата, доказва, че духовната сила надделява над физическите недъзи и успява да завоюва любовта на най-хубавата българка по негово време - поетесата Мара Белчева.

Много теми и проблеми свързват творческите пътища на бащата и сина - родината, българщината, борбата за национално освобождение, опазването на душевните ценности в бита и морала на народа, мястото на човека в света, избора на позиция, търсенето на новото и вечното в реалностите. Свързва ги последователната и класическа трактовка на образа на българката през Възраждането и в новото време, която откриваме в поемите Изворът на Белоногата и Ралица. Темите и проблемите са почти идентични, но са поставени в различни времеви и пространствени измерения, в различни социални и исторически плоскости и въпреки тези външни различия, възпяват образа на вечната българка - момата и съпругата, майката и любимата, възвеличават физическата й красота, духовната сила, любовта и верността й, морала и идеалите, умението да преодолява препятствията в трудния живот на обикновения човек - качества, издигащи образите на героините до тези на възпетите от народните творци в българските песни, превърнали ги в образец на подражание, в национални икони.

Времево-пространственото битие на Ралица (Ралица) и на Райка (Бойко) е селският свят в края на XIX век, време на промени в живота и морала на народа ни, време на социални и нравствени изменения в патриархално-консервативния бит на хората. В такава реалност, сплитаща в едно минало и настояще, модерно и традиционно, духовно и материално, живеят те - красивите и силни българки, които поетът възпява в духа на народната традиция:

Като оназ Вечерница в небето,
една бе в село Ралица девойка...

Пенчо Славейков използва класическите похвати на народния певец. Чудната хубост той не описва пряко, а индиректно, чрез представата и фантазията на читателя. Сравненията с красивата звезда, вметнатите епитети (модрия й поглед, кръшната й тънка половина), отношението на останалите към нея изграждат пълноценен и естетически красив външен облик на героинята, постигат много повече, отколкото пряко описание на чертите. Хубостта й е подчертана и чрез сравнението-допълнение с образа на любимия Иво:

Той беше строен явор столоват,
тя тънка, вита, кършена лоза:
лоза се окол явора обви -
около Ива Ралица девойка.

Допълнението с образа на любимия за пръв път използва П. Р. Славейков в Изворът на Белоногата. Синът му развива похвата, като употребява още един портретен метод на народното песенно творчество - класическата формула на любовта:

... Двама лика
и прилика, един за други родени -
един у други залибени не чудом.
Сравнете с Петко-Славейковото описание на Гергана и Никола:
Двамата лика-прилика
като два стръка иглика,
двамата млади, зелени,