Духовната красота на лирическия герой в стихотворението На прощаване

(СЪЧИНЕНИЕ-РАЗСЪЖДЕНИЕ)

В поемата На прощаване е очертан образът на един общочовешки идеал за духовна красота. Бунтовникът е човек, осъзнал своят избор в живота. Живеещ в робска действителност, героят е принуден да напусне родината и да се скита немил-недрагв тежка чужбина.

Духовната красота на лирическия герой е разкрита чрез неговите личностни качества, те са изразени под формата на прощална изповед пред майката. Призванието на героя е да спаси народа от тежкото робство.

Бунтовникът е човек, осъзнал своя избор, човек, който не може да се примири с унижението на близките му хора.

Лирическият герой е готов на саможертва за свободата и безсмъртието на народа. Той не се страхува от смъртта, особено когато тя е в името на нещо свято, каквато е свободата.

Бунтовникът е е принуден да избере пътя на борбата, защото без този избор той не може да изпълни призванието си.

Пътят на борбата е страшен, защото по-вероятният изход от нея е смъртта, но в съзнанието на героя има и представа за победно завръщане, което героят си представя като момент от неговото съществуване, окичен с цветя и изпълнен с празнично настроение.

Родолюбието е висш дълг в духовно красивото в образа на героя.

Чувството за отговорност преобладава в лирическия герой. Той иска от майка си, тя да предаде подвига му на неговите братя невръстни , защото той иска да породи безмилостни чувства към тези, които унижат и подценяват.

Образът на майката е представен по различни начини: майка страдалница , майка довереница , майка героиня. Героят споделя всичко със своята майка, защото тя е най-доверения му човек.

За Ботевия герой себедоказателството е мост между поколенията не само в национален, но и в общочовешки план. Мечтаната награда за героя е признателността на народа и неговата свобода.

Христо Стоилов V^-ми клас.

ОУ Св. Патриарх Евтимий

ГР. БЕЛОСЛАВ