Дружество за защита правата на човека в България

Увод

Правата на човека по своята същност се свързват със запазването на основните и най-важни притежания на човешката личност живота, здравето, достойнството на човек.

Правата на човека са също и еманация на достойнството на човешката личност, в основата на която стоят интересите на човешкия род като цяло.

Правата на човека тръгват от природата на човека и имат за цел човека. Това са онези негови основни потребности, които очертават параметрите на социалното съществуване. Ориентирани са изцяло към човека, който е висша мяра на справедливост и хуманност.

Понятието "права на човека" присъства в юридическото мислене от векове. И доколкото се касае за "права на човека" е трудно да бъдат отделени философското от юридическото начало, защото правата на човека задействат сложна мисловна верига от понятия като природа, морал, общество, отговорност, които влияят върху историческата еволюция и институализацията на човеците права.

Във връзка с очертаването на основните характеристики на правата на човека, трябва да се направи разграничение между "права на човека" и
редица други видове права, битуващи в правното съзнание. Със
създаването на историческата Декларация за правата на човека и
гражданина от 1789 г. в юридическата мисъл се вписва сравнително
трайно разграничението между "права на човека" и "права на
гражданина".

Марксистката правна доктрина дълги години отрича понятието "права на човека" и издига своеобразна концепция на "подарени" права, за които се дължи благодарност и признателност. Това в науката се свързва с патерналистичния характер на тоталитарната държава, при което социалните и икономически права се идеологизират и превръщат в повод за пропаганда. Същевременно в