Други имуществени последици от развода.

1. Започваме с правото да се иска част от стойността на личното имущество на другия съпруг. Това право е уредено в чл.29 СК "При развод всеки то съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобит имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата". Заглавието на текста подвежда - "Получаване на дял отличното имущество". Като че ли става въпрос за дял в съсобственост. Няма такова нещо. Искът не е конститутивен от стойността, т.е. това е една парична претенция. Щом има претенция това ще се упражни с осъдителен иск, за да се осъди екс-съпругът да плати тази сума. За кои лични имущества става въпрос? 1) за вещите за упражняване на професията по чл.20(2) СК "Лични са вещите (движимите), придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия; 2) за вземанията на другия съпруг, т.е. облигационните му права. Може да са парични, може и непарични, но те имат- паричен еквивалент. Предпоставката е най-напред те да са на значителна стойност. Значителната стойност се преценява конкретно от съда с оглед на стандарта на съпрузите.

Втора важна предпоставка е приносът на съпруга, който иска тази сума. Той трябва да е допринесъл за придобиването на тази сума. За какъв принос става въпрос - ясно е, че става въпрос както за прекия, така и за косвения принос. Приносът в този случай трябва да се предполага, не е нужно да се доказва. Презумпцията е за равен принос. Щом приносът равен, ако не се докаже друго, наполовина е. Ако е установено друго във връзка със спора по чл.28(3) СК това трябва да се съобрази и с чл.29 СК. Очевидно идеята на законодателя е такава - вземанията от вещи за упражняване на професията са включени в СИО, но за удобство са лични. И при прекратяване на брака тази тяхна същност престава да съществува за да се възстанови равенството. Да се премахне неоснователното обогатяване на единия съпруг за сметка на другия. Титулярът на вещта би се обогатил без основание, тъй като и другият е имал участие Искът по чл.29 СК може да бъде предявен в същия едногодишен срок, както и горните по чл.28 СК. Допустим е при: 1) развод; 2) унищожаване на брака; 3) хипотезата на чл.26(2) СК - прекратяване на СИО.

Другата имуществена последица на развода е свързана с ползването на семейното жилище. Значимостта на този въпрос е особено голяма когато от брака има деца (до 18 години). Тогава съдът е длъжен служебно да се произнесе по въпроса за семейното жилище.

Понятие за семейно жилище - това е жилището, в което са живеели съпрузите до развода или до фактическата раздяла. Чл.107 СК използва понятието ползване. Какво е това ползване - вещноправно или облигационно? Вещното ползване е нумерус клаузуз - щом няма такова посочване по аргумент на противното приемаме, че то е облигационно ползване, възникващо по силата на съдебно решение. Нищо не е казано по въпроса дали е възмездно или безвъзмездно. В ГП са познати и двата вида. Въпреки това в ГП има един общ принцип, че доколко не е казано друг отношенията са еквивалентни. И съпругът дължи възнаграждение за ползването. На кого ще дължи възнаграждението? - зависи от собствеността върху семейното жилище. Те може да принадлежи и на трето лице. Може да е и на свекървата на съпругата, която след развода естествено ще иска наем. Но когато има деца, трябва да се спомене, че те не дължат наем на когото и да било. Въпросът се поставя тогава, когато семейното жилище не може да се ползва от