Гео Милев

Дрезден

Аз боя се от смеховете,

от злите женски смехове,

аз се боя от радостта им,

о техний златен, слънчев крясък.

Като пияни тамбурини

след мене те звучат неспирно;

но аз не смея да ги видя

в навалицата пъстра смесен...

О, светли смехове вечерни,

зад мене що звучат неспирно:

дали са радост или присмех,

зъл присмех над ненужна горест?