ДРЕВНА ТРАКИЯ

Далечното минало на нашата страна е свързано с живота и историческата съдба на траките нашите най-стари прадеди, за коит о историята е запазила малко писмени спомени, но земята ни е съхранила многобройни исторически паметници дело на техните ръце.

Траките били многоброен, уседнал народ. Те живеели в племена. В Дунавската низина живеели племена трибали, мизи и гети, край Черно море тини, мелиногафи и асти, по горното течение на Марица беси, а по средното и долното й течение одриси, в долината на Струма меди, край Арда койлалети, в Кюстендилското поле дентелети, в Македония пеони, край Бяло море одоманти и корпили, в Софийското поле серди. Името си сердите оставили в най-старото название на столицата ни Сердика.

Траките били снажни, светлооки хора, сводолюбиви и храбри. Те живеели в родови общини малки селища от по десетина къщи, разположени край реките, сгушени в пазвите на планините или в естествено защитените им склонове. По трудно достъпните чуки те имали укрепени със стени убежища, където намирали опора и спасение при вражески нападения. По-късно някои селища се развили в градове Севтополис и Кабиле, които по нищо не отстъпвали на гръцките градове от тази епоха.

Тревожен бил животът на траките. Чуждоплеменни групи неведнъж прекосявали тракийските земи. Към средата на второто хилядолетие пр.н.е. гръцки ахейски племена връхлетели от север. Около XII в. пр.н.е. от към северозапад нахълтвали илири.

Един век по-късно от север нахлули дорийци. Траките обаче устояли на всички.

Животът на обикновения тракиец бил прост и беден. Той не познавал разкоша и безделиетона робовладелеца. Къщичките на траките, изплетени от пръти и измазани с глина се губели сред обширни дворове, оградени с висок плет, огласяни от веселия глъч на децата и блеенето на овцете. Край огнището мъжете скътавали оръжието си копие, лък, стрели с бронзови върхове, а жените сивочерни съдини от глина, които изработвали сами на ръка.

Мъжете ходели на лов в горите, богати с дивеч, ловели с въдици и харпуни риба, която се въдела обилно в реките и езерата, работели земята с мотики и дървено рало и отглеждали добитък. Земята раждала едро, добре изпечено от слънцето жито, стадата се множели, а конете, гледани с особена любов и грижа, изпълвали с гордост сърцето на Тракиеца. В топлите долини и изложени на припек склонове растели лози и от техния сладък плод траките приготвяли хубаво вино. От недрата на земята вадели руда и изработвали оръжие и съдове от бронз, сребро и злато.