| Платон пише, че е научил тази история от своя прадядо Критий, който на десетгодишна възраст я е чул от своя деветдесет годишен дядо, носещ същото име - Критий. Той, от своя страна, е узнал тази история от Солон, който бил много добър приятел и роднина на баща му Дропид. Солон бил пръв сред мъдреците и бил чул тази история от египетските жреци от храма на богинята Нейт в Саис, които от незапомнени времена водели записи за всички събития и знаели за Атлантида.
Критий-младши казвал, че е чел записите на дядо си, че тази история много дълбоко го е развълнувала и за това я е запомнил. Трябва обаче да се отбележи, че той не е водил свои записки и за това е напълно възможно да е забравил някои детайли и цифри. Ако Солон е преписал тази история направо от колоните на египетския храм, то и той би могъл да е допуснал грешки, поради непознаването на езика до съвършенство. Най-накрая напълно е възможно Платон да е внесъл в описанието на Атлантида и войните с праатиняните за някакви свои цели, като например, за да пропагандира собствените си политически възгледи.
Не е изключено Платон да е направил компилация между тези диалози и някакви други източници, включвайки исторически и географски трудове на различни автори, своите собствени знания и догадки, а също така митове и приказки от древните народи. При това положение задачата на изследователите видимо се усложнява, тъй като се налага да решат въпроса с източниците, а после и достоверността на всеки един от тях.
Неясноти в текстовете на диалозите
Съществувала ли е египетската държава преди 10 000 години?
Кога е станала катастрофата? 9000 години съвпадат с момента на основаване на Атина, а за гибелта на Атлантида ни е известно само, че трагедията се е случила за няколко ужасни денонощия, без да се споменава кога е станало това.
Правилно ли си е спомнил чутото в детството Критий-младши и може ли да се вярва на думите на деветдесет годишен старец? В текста на диалога Критий има изрази като разказът завинаги се запечата в паметта ми, като прогорена с огън картина, а също и в продължение на толкова дъло време не си спомних достатъчно добре съдържанието на разказа . Възможен е и друг вариант, в известна степен по-правдоподобен. Платон би могъл сам да е научил историята за Атлантида в Египет, или от друг източник, а връзката между разказвачите да е била измислена за по-голяма достоверност. Освен това, в началото Критий се опитва да си спомни и прераскаже това, което било предадено от жреците и пренесено от Солон , а впоследствие се оказва, че Критий е имал някакви записки. Тук са възможни два варианта: или Платон наистина е имал някакви откъси с елинизирани имена, или е осъзнал, че не трябва да се позовава на разказ съдържащ множество цифри и имена, предаден от 90 годишен старец и 10 годишно момче.
Кой е нападнал пръв? (Пръв това разминаване е забелязал Зденек Кукал) В диалога Тимей Платон пише: възникнал велик и достоен за удивление съюз между царете по тази страна на пролива те владеели Либия до Египет и Европа до Тирен. А в Критий за тези събития се казва, че: преди девет хиляди години имало война между тези народи, които обитавали по тази страна на Херакловите стълбове и всички онези, които живеели по останалите земи .. последните били предвождани във войната от нашата държава Първоначално се казва, че Атлантите установили своето господство до Египет и Тирен, а после, че всички земи до Херакловите стълбове били владение на праатиняните. От това следва, че праатиняните са нападнали първи и следователно са били агресори.
Незавършения диалог на Критий
В последния абзац се казва, че Зевс помислил за славния род, който изпаднал в толкова жалка развратност и решил да му наложи наказание, с надеждата да се отрезви от бедите и да се научи на благоподобие. За това извикал всички богове в най-славната си обител, създадена в средоточието на света, от която можело да се види всичко свойствено на раждането и се обърнал към събралите се с такива думи
Няма да гадаем с какви думи се е обърнал към събралите се Зевс или да разсъждаваме върху целесъобразността и ефективността на толкова кардинални мерки, а ще се опитаме да изясним защо диалогът Критий е останал недовършен.
Възможно е Платон да е завършил своята творба, но втората част да е била изгубена. Възможно е Платон сам да е унищожил края, защото е смятал, че е стигнал прекалено далеч в своите фантазии. Така или иначе, ние нямаме сведения, че Платон някога е унищожавал свои съчинения. Някои атлантолози смятат, че той е написал в диалога само истината (това, което е чул от Солон или е узнал в Египет), а за думите на Зевс не е могъл да знае нищо и за това никога не ги е записвал. Най-накрая, възможно е, Платон просто да е бил зает с нещо друго, по-важно, без дори да подозира каква роля ще изиграе творбата му в бъдеще.
Людовик Зайдлер достатъчно логично отбелязва, че е трудно да си представиш автор, който прекратява работата си в средата на започната фраза.
Има хора, които твърдят, че Платон не само е завършил Критий, но е написал и още един диалог под името Хермократ, посветен на третия ученик на Сократ.
II. ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ
В тези съчинения за пръв път се споменава Атлантида. Все пак, някои атлантолози подлагат на съмнение приоритета на Платон, привеждайки някои писмени свидетелства чийто смисъл и достоверност наистина, не са еднозначни.
Херодот
Приблизително към 460 г. в една от своите книги Херодот пише за някакви атланти, живеещи в Северна Африка: До това солено езеро се допира планина наречена Атлас. Тя е тясна и заоблена от всички страни и така висока, че върхът и не се вижда, тъй като винаги е обгърнат от мъгла, и през лятото, и през зимата. Местните жители казват, че тя се опира в небето. От нея получили името си и местните жители, които се наричат атланти. Говори се, че те не ядат нищо живо и не сънуват. Чехският учен Зденек Кукал смята, че е възможно Платон да е взаимствал наименованието именно от Херодот.
Елиан
През в. от н.е. писателят Елиан пише в своята книга Historia naturalis за това, как се обличали управниците на Атлантида, за да подчертаят своя произход от Посейдон.
Феопомп
В друг свой труд, Historia varia, Елиан се позовава на гръцкия философ Феопомп, живял в V в.до н.е. Феопомп описва разговора на финикийския цар Мидас с полубога Силен, в който Силен му разказва, че Европа, Азия и Африка са острови, обградени от всички страни от океана. Извън този свят има още един остров с много жители и градове. Говори се, че десетмилионната войска на този остров искала да нападне нашите земи, преминавайки през океана. Тя достигнала до земите на хиперборейците, които били смятани за най-щастливите хора в тази част на сушата. Когато завоевателите видяли как живеят хиперборейците, те ги сметнали за толкова нещастни, че това ги отказало от всички агресивни намерения и те се върнали у дома си отвъд океана. Много атлантолози, в това число Н.Ф. Жиров смятат това за косвено потвърждение на съобщенията на Платон. Но мнозина запознати с античната литература, смятат че Феопомп е известен по-скоро като автор на фантастични истории, а не като учен. Все пак, не е ясно, защо му е било нужно да се възползва от историята на Платон без да използва неговите наименования. Ако пък се приеме, че не се е позовал на историята на Платон, а е измислил сюжета сам, остава въпроса как е възможно фантазията на двамата да работи почти еднакво.
Марцел
Неоплатоникът Прокл (412 - 485 г. пр.н.е.), в коментарите си към Тимей се позовава на човек на име Марцел ( в.пр.н.е.) и пише, че във външния свят е имало осем острова, посветени на Персефона. После дава тяхното описание, което е сходно с описанието на Платон.
Крантор
Прокл също така пише, че около 260 г. пр.н.е. в Египет е пребивавал някой си Крантор, който видял в храма на богинята Нейт в Саис, колони с йероглифи, разказващи за историята на Атлантида. По мнението на някои историци, възможно е да става дума за Крантор от Сол - гръцки философ от края на V в.пр.н.е., който също така е бил коментатор на работата на Платон.
Все пак някои атлантолози смятат, че Прокл е измислил и Марцел и Крантор, за да подкрепи Платон.
Диодор Сицилийски
Диодор Сицилийски е римски историк, живял през в.пр.н.е. В и V книги на своя труд Bibliotheca historica той пише за амазонките и тяхното нападение над атлантите. Той също така пише за атлантите, живеещи около планината Атлас в Северна Африка. Напълно е възможно да е узнал за това от трудовете на Херодот.
Плиний Стари
Той смята атлантите за жители на Северна Африка и им приписва чудновати черти. Плиний Стари пише, че те не познават човешките обичаи, не използват лични имена, проклинат изгрева и залеза на слънцето и не сънуват нощем. Възможно е и тези сведения да са почерпени от Херодот.
Аристотел Стагирит
Най-накрая, главния свидетел, ученик на Платон, великия философ Аристотел заявил, че Платон е използвал описанието на Атлантида под предлог да изложи своите политически възгледи върху проблема за идеалната държава. Той също така добавил, че този, който е измислил Атлантида, я е потопил на морското дъно. Това е достатъчно сериозно твърдение. Кой би могъл да познава Платон по-добре от неговия ученик? Това би трябвало да сложи край на всички спорове, но не всичко е така просто, както изглежда. Привържениците на версията за съществуване на Атлантида посочват няколко разумни довода:
1. Аристотел е бил много по-млад от Платон.
2. Той принадлежал към друга класа и имал различни политически възгледи. Платон бил роден в гръцките земи на Атина, а Аристотел в Стагир, принадлежащ на Македония. Даже пристигайки в Атина и основавайки лицей, Аристотел не е имал атинско гражданство.
Това дава основание да се предположи, че Аристотел просто е опозорил Платон, обличайки тогата на последовател на истината (Зденек Кукал. Великите загадки на земята). Своята позиция той обосновава така: Amicus Plato, sed magis amica veritas (Платон ми е приятел, но истината ми е по-скъпа)
III. СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ
В средните векове в Европа господствала католическата църква, а официалната наука на църквата била науката на Аристотел, така че на Платон никой не вярвал. Истина е, че в средните векове на някои географски карти се е появил остров Атлантис, но вероятно за него не е имало сериозни данни.
IV. НАШИ ДНИ
Най-голям бум на интерес към Атлантида се проявява в края на ХХ в. началото на ХХ в. През този период са написани повече от 5000 книги посветени на темата.
* * *
Научна литература
Н. Ф. Жиров. Атлантида. Основни проблеми на атлантологията.
Г. Люс. Края на Атлантида.
Г. Люс. Края на Атлантида. Нови аспекти от древността.
Л. Жермен. Атлантида.
В. Бранденштейн. Атлантида.
К. Крестев. Атлантида.
Х. Имбеллоне и А. Виванте. Съдбата на Атлантида.
А. Бессмертни. Атлантида.
А. Галанопулос и Е. Бекон. Атлантида.
Научно-популярна литература
Тук спадат повечето книги за Атлантида. Сред тях е и библията на атлантолозите - книгата на И. Донелли Атлантида. Допотопния свят.
Дж. Бремвелл. Изгубената Атлантида.
П. Лекюр. Атлантида. Родина на цивилизацията.
Р. Малез. Атлантида и ледниковия период.
Л. Зайдлер. Атлантида.
Художествена литература
Атланида се е превърнала в тема на голям брой филми и книги от приключенския жанр, фантастиката и приказките.
В тези книги Атлантида се оказна на дъното на морето, в дълбините на пустинята или на орбита около Земята. Атлантите от тези книги са могли да доживеят до наши дни, владеят телепатията, явяват се потомци на извънземни или самите те са извънземни, владеят съвременните технологии, приспособили са се към живота под вода и т.н.
Мистична литература
Най-известна е книгата на Е.П.Блаватска Тайната доктрина, където без да назовава Атлантида по име, Блаватска я описва.
По-малко известна е книгата на Рудолф Щайнер.
Книга за Атлантида с множество точни детайли е написал и В. Скотт-Елиът.
Периодика
Списание Atlantis започва да се издава в Париж през 1923 г. В наше време то е превърнато в сборник с окултно-мистични статии.
През 1948 г. в Лондон се появява списание Atlantean Bulletin (по-късно Atlantean Research). Списанието има доста сериозен научен характер.
Списания, посветени на Атлантида започнали да излизат в много страни, но или се превръщали в окултни или скоро издаването им било преустановявано. Например: Atlantis, Генуа, 1963; Atlantida, Азорски острови, 1971; Atlantis, Италия г. Бари,1930-1932; Lumiere sur l'Atlantide, Франция, 1953-1959; L'Atlantide, Тунис, 1962.
Много подробна информация за работата по проблема Атлантида се съдържа в книгата на Н.Ф. Жиров. |
