Иван Вазов

Драски и шарки - За моята си черга

(Шарения, която може и да се не чете)

Преподавателят г. X. ми каза една вечер в сладкарницата:

- Желаете ли да прочетете нещо, което сигурно ще ви интересува?

- Какво е то?

- Оценки на едно ваше произведение, на Митрофана.

- От кого?

- От моите ученици. Митрофан им се зададе като литературна тема за встъпителния

екзамен... За вас ще бъде крайно любопитно да прочетете двайсетина разбора

върху вашето произведение, написани едновременно - вътре в два часа срок, - без

да имат повестта пред себе си и без да са знаяли предварително, че върху нея ще

трябва да пишат.

Аз изказах очудване, защото беше съмнително дали всички, подложени на тоя вид

изпит, са я чели...

Преподавателят се усмихна:

- Чели са я всичките...

Няма да скрия, че ме погъделичка това внимание, направено на едно мое чедо,

отдавна заровено от мене в плесента на забравата...

Аз поблагодарих X. за любезното обещание да ми прати критическите разбори на

младежите и се разделихме.

*

На заранта аз приех от един разсилен тлъст пакет с книжа. Разтворих го и

намерих в него осемнайсет тетрадки.

Повечето ръкописи бяха писани с молив; имената на авторите им бяха прилежно

изстъргани.

Прочитането на тия книжа ми донесе извънредно удоволствие - смесено с известно

вълнение. Аз вникнах като през прозорче, във вътрешността на двайсетина ума, в

склада на мислите, в мировъзрението, в развитието, в литературния вкус, в

силата на съжденията, в кръгозора на тия млади умове още във формация, които

издаваха присъдата си над повестта и автора й.