Иван Вазов

Драски и шарки - Василица

Гъстък и напит със спиртна пара въздух царуваше в кафене "Едирне" на Витошка

улица. Ламбите светеха мъжделиво над насядалите около кръглите маси пивопийци.

В ъгъла банда цигани свиреха заглушително с дрезгавите си инструменти, под

ритъма на които две циганки играеха из ивицата празно място между масите.

Тучените им зилове на пръстите с шеметното си дрънчене, сляно с гърма на

музиката, произвеждаха една бясна шумотевица, която разпалваше

безстидносластолюбивите пориви на тяхното кормотресие...

Когато оргията на играта престана, един от пивопийците направи знак и

по-младата от играчките дойде и седна при него. Тя бе белисана, червисана,

помадосана, с изписани склонени вежди и със синя дамгица на челото - защита от

уроки. Една тъпа и дървена усмивка стоеше като замръзнала въз тая отвратителна

маска на лицето на баядерката, в която само едните черни очи оставаха

естествено и живо нещо там.

Оня, който я повика, на средна възраст човек, с червено, пияно лице, със силно

пречупен потен нос, под който висяха мустаци, олигавени от пиво, с оскотено

лице и поглед, които ти казваха, че човешкото достойнство е казало вече сбогом

на обладателя им, поръча бира за циганката. Тя гаврътна чашата със същата

безсмислена усмивка, след като се чука шумно с черпителя си, който взема да й

гълчи някакви любезности, на които тя отговаряше с климане и с равнодушно

озъртане насам-нататък.

- Василе! - извика един стиснат боязлив глас от вратата.

Черпителят на циганката се обърна сепнато и погледът му стрелна някого при

вратата. Там се подаваше сега бледно, кротко лице на млада жена. Като видя, че

тя привлече любопитството, внезапен гняв хвърли в кръв лицето му; той скочи от

масата, отиде при нея и като я тласна грубо назад, изръмжа:

- Какво дириш тук мари?

- Хай да вървим, Василе - каза жената, като го дръпна за ръка.

Той се изтърва и я замери с един страшен поглед. - Махай се! - и той я затласка

в гърдите.

- Пребий ме, няма да си ида: ти ще дойдеш с мене, имаш къща.

- Ти се порази оттука, ти си жена... Какво дириш по механите? Идеш да ме