Иван Вазов

Драски и шарки - "Травиата"

Зимното слънце биеше добре в стаята ми. Един голям златен сноп зари, широк

колкото прозореца, през който минаваше, падаше наклонно въз килима и се

пречупваше в един ъгъл на писмения ми стол, от което озареният къс на сукното

пламваше в ярка зеленина.

Аз поканих доктора М. да се отмести на сянка, защото във време на разговора той

нечувствително беше поместил стола си към прозореца и главата му, оплешивяла

вече над челото, се намираше сега под правия удар на слънчевия сноп.

- Не, аз нарочно дойдох под слънцето, аз обичам зарите на слънцето. Слънцето е

здраве - каза той и продължи разговора си, който имахме.

В това време на улицата засвири латерна и полека отмина.

Докторът се ослуша с видимо удоволствие в талазливите звукове на инструмента,

които постоянно слабнееха.

- Аз обичам музиката, обичам звуковете въобще - каза той.

- Странно деликатни вкусове у един резач на човешко месо: зарите и звуковете!

Докторе, ти очевидно си сбъркал призванието си - забелязах му шеговито.

- Нерон е гледал пожара на Рим и свирил с арфа! Едното не пречи на другото -

отвърна докторът със същия тон.

- Разумява се, ще идеш довечера на концерта в "Славянска беседа"?

- Щях да бъда - артистът е европейска знаменитост, - но се отказах.

- Жално! Защо?

- Видях програмата на концерта.

- И тя те не удовлетвори? - попитах аз, зачуден от мъчния вкус на лекаря,

защото в програмата влизаха късове от най-прочутите опери.

- Имаше там операта "Травиата".

- Толкоз по-добре.

- Аз не мога да търпя "Травиата", отвращавам се даже...

Като видя растящото ми удивление, той поясни:

- "Травиата" е божествена музика, тъй я наричат и русите: "Божественная

Травиата", аз умирах за нея, но вътре в една нощ я намразих за през целия си